Определение № 8621 от 13.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7697/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Р. Е., [ЕГН], с адрес в гр. Любимец, чрез адвокат Н. Башева като процесуален представител, срещу определение № 3057 от 14.07.2026 г., постановено по адм. дело № 789/2026 г. на Административен съд – Хасково. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Твърденията са, че вредните последици за жалбоподателя вследствие запорирането на сметките му във връзка с принудителното изпълнение на административния акт и невъзможността да погасява текущи задължения, включително по предоставен кредит, както и прекъсване на производствения цикъл, с което се възпрепятства дейността му, са съизмерими със защитения от закона обществен интерес, свързан с разходване на средства от бюджета на ЕС, съставляващ предпоставка за предварителното изпълнение на процесното решение за налагане на финансова корекция на основание чл.60, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 д, чл. 9, ал.1, т.4, чл.16,ал.1, т.1 и чл.15, ал.1 от Административен договор № 26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г., както и на основание чл. 72, ал.1 и чл.73, ал.1, във връзка с параграф 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за спиране изпълнението на решението за налагане на финансова корекция. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника главен юрк. Д. Колева, представя писмен отговор със становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, в настоящия състав, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена е срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 166, ал. 3 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение административният съд е оставил без уважение искането на А. Р. Е. за спиране предварителното изпълнение на Решение № 26/04/1/0/01504/04/01 с изх. № 01-262-6500/257#11 от 17.04.2026 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на основание чл.60, ал.1, т.1 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 д, чл. 9, ал.1, т.4, чл.16,ал.1, т.1 и чл.15, ал.1 от Административен договор № 26/04/1/0/01504 от 18.12.2017 г., както и на основание чл. 72, ал.1 и чл.73, ал.1, във връзка с параграф 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ на А. Р. Е. е наложена финансова корекция в размер на 238 714,15 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подадената жалба не спира изпълнението на оспореното решение, тъй като предварителното му изпълнение е допуснато по силата на закона – с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. първо от ЗУСЕФСУ. Прието е също, че в специалния закон не са предвидени основания за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, съгласно които допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, която същият следва да докаже. В съответствие с цитираните разпоредби, след преценка на доказателствата по делото и изложените в жалбата доводи за вероятността за причиняване на имуществени загуби и затруднения в дейността на дружеството, са формирани изводи за липса на материалноправните предпоставки на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, доколкото от страна на искателя не са доказани вреди с характер на значителни или трудно поправими, както и поради липсата на възникнали нови обстоятелства. Оспореното определение е правилно. Същото е обосновано от доказателства по делото и е постановено в съответствие със закона. Изложените от административния съд мотиви за неоснователност на искането на жалбоподателя са правилни. Първоинстанционният съдебен състав, предвид основанието на издадения административен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 27, ал. 2, изр. първо от ЗУСЕФСУ, правилно е констатирал, че подадената жалба не спира изпълнението на решението за наложената финансова корекция, което е допуснато по силата на закона. Според цитираната правна норма, оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно в конкретната хипотеза законодателят е приел, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт, поради което спирането му би могло да се допусне само ако искателят докаже особено значим интерес, който да е противопоставим на презюмирания обществен интерес. Обосновани от доказателствата и правилни с оглед приложимия закон, са изводите на съда, че жалбоподателят, в чиято тежест е да установи нормативно предписаните изисквания, не е доказал значителна или трудно поправима вреда, която би понесъл като пряка последица от допуснатото предварително изпълнение на акта. В първоинстанционното производство и в жалбата са наведени твърдения за това, че във връзка с принудителното изпълнение на административния акт ще бъдат наложени запори на банковата сметка на А. Р. Е., в резултат на което той ще бъде в невъзможност да погасява текущи задължения - на доставчици и по предоставен кредит; да продължи производствения процес, с което на практика ще се възпрепятства дейността му, т.е. сочат се вреди от финансов и имуществен характер, с които се обосновава искането за спиране изпълнението на процесното решение. Както с жалбата, съдържаща искане за спиране на изпълнението на решението за налагане на финансова корекция, така и частната жалба не се представят доказателства, установяващи изложените твърдения. Според трайно установената съдебна практика, в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество. От друга страна, в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК, се изисква посочените от искателя вреди да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес и да го преодоляват. Описаните от жалбоподателя финансови затруднения и на дейността му, не доказват застрашен или накърнен интерес, който да е със същата или по-висока степен на значимост на обществения интерес. Следва да се посочи също, че видно от мотивите в жалбата, жалбоподателят се позовава на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно поправима вреда, като не сочи нови факти и обстоятелства. Не представя и доказателства, който да обосновават причинно-следствена връзка между предстоящи плащания и предварителното изпълнение на административния акт, тъй като посочените разходи биха били дължими, независимо дали на дружеството е определена финансова корекция или не. Предвид изложеното, формираният от административния съд извод за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт е законосъобразен. Оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,