Определение № 9074 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2026 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция Социално подпомагане -Красно село, чрез процесуален представител юрк. Г.Прелков, против Определение № 23991 от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 8528/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменен по жалба на В. Б. М. изричен отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Красно село, обективиран в писмо 2205-948-1480/4.7.2025г., да разгледа по същество заявлението й по чл. 16 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ(№ ЗСИ/ДСИС/292/23.05.2025г.), заявлението за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20, вр. чл. 19 от ППЗСПП(№ ЗСП/ДСКС/293/23.05.2025г.) и заявлението за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (ЗХУ-КО/ДСКС/2220/23.05.2025г.)от името на В. М. и преписката е изпратена на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село, за произнасяне по същество по подаденото заявление в законния срок, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Частният жалбоподател поддържа, че определението страда от пороците, предвидени като основания за обжалване в чл. 209 от АПК. Счита обжалваното определение за нищожно, недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска да се отмени оспореното определение. Ответникът по частната жалба – В. Б. М.,уведомена чрез адвокат Е. Димитрова не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, намира частната жалба за недопустима по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на В. Б. М. против изричен отказ на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Красно село, обективиран в писмо 2205-948-1480/4.7.2025г., да разгледа по същество заявлението й по чл. 16 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ(№ ЗСИ/ДСИС/292/23.05.2025г.), заявлението за издаване на удостоверение за безплатно пътуване с железопътен транспорт по чл. 20, вр. чл. 19 от ППЗСПП(№ ЗСП/ДСКС/293/23.05.2025г.) и заявлението за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ (ЗХУ-КО/ДСКС/2220/23.05.2025г.)от името на В. М.. Производството е разгледано по реда на чл.197 вр. чл. 202, т.1, вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, от компетентния административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК се е произнесъл с обжалваното определение. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК, определението на съда може да се обжалва с частна жалба, от страните, участващи в административното производство. В случая съдебният акт е обжалван от Директора на Дирекция социално подпомагане- Красно село, който е административния орган, компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред административния съд, по реда на чл. 197 и сл. от АПК, производство, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ДСП-Красно село за разглеждане по същество на искане за извършване на индивидуална оценка и отпускане на еднократна социална помощ е отменен и преписката е върната на органа за произнасяне. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство, инициирано по реда на чл.197 и сл. АПК, има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Ето защо и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Предвид изложеното частната жалба като недопустима следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 215, т. 1 във връзка с чл.236 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,