Определение № 3970 от 12.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 878/2025 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. №11472/18.06.2025г. от адв. Е. П. – пълномощник на ищцовата страна, с искане за изменение на постановеното по делото по реда на чл. 288 ГПК определение № 2827/03.06.2025г. в частта за разноските чрез увеличаване на определеното й по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Насрещната страна по искането – Прокуратурата на Р България, възразява срещу основателността на искането. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, съобрази следното: Искането е постъпило в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е допустимо. Същото е неоснователно. С огледа изхода на спора / не е допуснато касационно обжалване по жалба на ответника Прокуратура на Р България /, на адв. П. се следва адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА. Въведеното с чл.38, ал.2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер – този с Наредба № 1/09.01.2004г., не може да бъде приложено предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнаграждения, без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Именно те са съобразени от съда в определението по чл. 288 ГПК. В искането за изменението му не се сочат относими към така изяснените релевантни параметри обстоятелства, поради което липсва основание за промяна на вече определения размер на възнаграждението по чл. 38, ал.2 ЗА. Мотивиран от изложеното, съдът