Определение № 12270 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10691/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Дирекция "МИГРАЦИЯ" (ДМ) при Министерството на вътрешните работи (МВР), срещу определение №12769 от 24.07.2024 г. по адм. д. № 5943/2024 г. на Административен съд София-град, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на дирекцията срещу Решение УРИ № 8121р-10311 от 21.05.2024 г. на ръководителя на Отговорния орган на Фонд "Убежище, миграция и интеграция" и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и небосновано. Твърди се, че редакцията на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) по силата на която средствата от фонд „Вътрешна сигурност“ са част от ЕФСУ, е в сила от 01.07.2022 г., т.е. след програмния период на фонда 2014 – 2020 г. В този смисъл и §70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕСИФ, обн. ДВ, бр. 51/2022 г. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че Дирекция „Международни проекти“ МВР и Дирекция "МИГРАЦИЯ" са в една административна структура и това било от значение за допустимостта на производството по делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Ответникът по частната жалба - ръководителят на Отговорния орган на Фонд "Убежище, миграция и интеграция" не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Делото пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Дирекция "МИГРАЦИЯ" (ДМ) при Министерството на вътрешните работи (МВР) срещу Решение УРИ № 8121р-10311 от 21.05.2024 г. на ръководителя на Отговорния орган на Фонд "Убежище, миграция и интеграция" за определяне на финансова корекция. За да прекрати съдебното производство, съдът е приел, че страните са от една и съща административна структура в рамките на Министерството на вътрешните работи, поради което е приложил забраната на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ (загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) Съгласно цитираната разпоредба на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс не подлежи индивидуален административен акт, когато органът, който го е издал, и бенефициерът са в една административна структура. Определението е правилно. С измененията в Държавен вестник, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г., в обхвата на средствата от Европейските фондове при споделено управление са включени и средствата от Фонд "Убежище, миграция и интеграция". Няма преходна разпоредба, която да урежда заварените случаи. Разпоредбата на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ, на която се позовава жалбоподателят, касае програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Средствата от Фонд „Вътрешна сигурност“ не са били средства от ЕСИФ по смисъла на закона до този момент, в съответствие с чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция преди изм., ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), поради което и цитираната по-горе разпоредба на § 70 от ПЗР на ЗИДЗУСЕФСУ не намира приложение в случая. По същество: Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА) централната администрация на изпълнителната власт включва: 1. администрацията на Министерския съвет; 2. министерствата; 3. държавните агенции; 4. администрацията на държавните комисии; 5. изпълнителните агенции; 6. (нова - ДВ, бр. 24 от 2006 г.) административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че всяко едно министерство представлява самостоятелна административна структура със собствена администрация. За да се отговори на въпроса дали бенефициерът и издателят на акта принадлежат към една и съща административна структура следва да се установи дали попадат в една и съща администрация по смисъла на чл. 38 ЗА. Страни в конкретното производство са оспорващият – Дирекция "МИГРАЦИЯ" (ДМ) при Министерството на вътрешните работи (МВР) и органът, издал административния акт, ръководителят на Отговорния орган на Фонд "Убежище, миграция, и интеграция". Бенефициерът – ДМ, е част от структурата на Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 37, ал.1, т.5 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), а издателят на акта е ръководителят на Отговорния орган по Фонд "Убежище, миграция и интеграция", който е и директор на Дирекция "Международни проекти", която пък е част от специализираната администрация на Министерството на вътрешните работи, предвид чл. 11, ал. 1, т. 8 ПУДМВР. Бенефициерът, и издателят на оспореното решение - ръководителят на Отговорния орган по проекта за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, са в структурата на Министерството на вътрешните работи. Т. е. и двете страни в административното производство принадлежат към една и съща административна структура. Според чл. 73, ал. 4 ЗУСЕФСУ решението за определяне на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7. Законодателят в чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ изрично е изключил от съдебен контрол индивидуалните административни актове, когато органът, който ги е издал, и бенефициерът са в една административна структура. От данните по делото се извежда по безспорен начин, че бенефициерът и ръководителят на Отговорния орган - директорът на Дирекция "Международни проекти", са в една административна структура - на Министерството на вътрешните работи. Предвид изричната законова забрана за съдебно оспорване на актовете при наличие на хипотезата на чл. 27, ал. 3 ЗУСЕФСУ правният извод на съда за недопустимост на подадената от ДМ жалба е правилен, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд