Решение № 3035 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2020 г.

Решение № 3035 от 9.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2020 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Х. С. от гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Г. Германов, срещу Решение № 531 от 23.04.2020 г., постановено по адм. дело № 123/2020 г. по описа на Административен съд Варна, с което e отхвърлен предявения, срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ, с който е претендирал присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 000 лв., настъпили в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 03-009035/28.12.2017 г., и представляващи заплатеното от ищеца възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство, ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до окончателното изплащане на сумата и е осъден да заплати на ГИТ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба се мотивират доводи за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна – Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА-ГИТ), чрез процесуалния си представител юрк. Котов, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил предявеният от Х. С. иск срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с който ищецът е претендирал присъждане на обезщетение за понесени имуществени вреди в размер на 2 000 лв., настъпили в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление № 03-009035/28.12.2017 г., и представляващи заплатеното от него възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство, ведно със законната лихва от дата на влизане в сила на решението за отмяна на НП до окончателното изплащане на сумата и е осъден да заплати на ГИТ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с посоченото НП, издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" – Варна, на осн. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда, за нарушение на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 12, ал. 1 от Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г., на Х. С. е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева. Актът е обжалван пред Районен съд Варна, който с Решение № 1941 от 23.11.2018 г., постановено по НАХД № 4531/2018 г. по описа на същия съд, е било отменено. Решението на РС Варна е потвърдено от Административен съд Варна с Решение № 482 от 12.03.2019 г. постановено по КНАХД № 66/2019 г. по описа на същия съд. Установено е също, че в производството по оспорване на НП пред двете съдебни инстанции ищецът е ползвал адвокатска защита, за което е представил надлежни писмени доказателства – пълномощно, но не е представил договор за правна защита и съдействие, нито доказателства за реално изплатено възнаграждение за процесуалното представителство. Едва в исковото производство Х. С. е представил две разписки, съответно с дати 23.11.2018 г. и 28.02.2019 г., но не е представил договор за правна помощ, защита и съдействие. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че претенцията за заплащане на разноски в съдебното производство по оспорване на НП, в размер общо на 2 000 лева, e неоснователна и е отхвърлил иска. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните, и въз основа на това е направил верни правни изводи за неоснователност на исковата претенция за претърпените имуществени вреди. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на решаващия съд досежно изводите, че в случая не са налице всички изискуеми от специалния закон – ЗОДОВ - предпоставки, за да бъде реализирана безвиновната отговорност на държавата. От анализа на писмените доказателства, приложени по делото съдът обосновано е направил заключение, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил факта да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. В производствата пред РС - Варна и АС - Варна, приключили с отмяна на обжалваното наказателно постановление, не са представени изискуемите се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договори между адвоката и клиента, основаващи възмездността на положения от адвоката труд. Представените по делото разписки са частен свидетелстващ документ. Задължителната доказателства сила на частния документ се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало – чл. 180 ГПК. Съдът сам, по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на документа. Съгласно чл. 181 ГПК обаче, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Доколкото нито една от посочените хипотези не е налице в случая, не може да се приеме, че разписките са с достоверна дата. Това означава, че за третите лица, какъвто е ответникът, датата, която е посочена в частния документ, няма никаква доказателствена стойност. Изводът е, че касаторът не е доказал, че разписките не са съставени за целите на исковия процес. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация следва да бъде уважено и заплатени разноски в размер на 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение