Определение № 13031 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2023 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във връзка с чл.157, ал.4 ДОПК. Образувано е във връзка с подадена частна жалба от „Енкканто“ ЕООД, със съдебен адрес: гр. София, [адрес], подадена от адв. Чечова, срещу определение №9909 от 14.11.2023 г. постановено по адм.д.№6386 по описа на Административен съд София град за 2023 г. С атакуваното определение е отказано спиране на изпълнението на ревизионен акт /РА/ № Р-22002322003136-091-001 от 13.01.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП, частично потвърден с решение №466/12.04.2023 г. на Директора на дирекция ОДОП гр. София. Според частната жалба, съдът неправилно е преценил размера на задълженията, тъй като се касае за спиране на ревизионния акт само в тези части, които са оспорени. Общият размер на задълженията по ревизионния акт е 486 956.60 лв., от тази сума 255 299.26 лв. са задължения които са декларирани от ревизираното лице, но не са погасени в срок. Недопустимо е, според частният жалбоподател за едно и също задължение да съществуват два изпълнителни титула – подадени декларации и ревизионен акт. Посочените по-горе задължения макар да не са отпаднали от ревизионния акт, в справката на НАП са посочени като такива по декларация, а не такива по ревизионния акт и стойността им е посочена два пъти. Тази стойност се оспорва само по отношение на включването й като задължение в ревизионния акт. С решението на директорът на дирекция „ОДОП” гр.София са отпаднали като задължения суми в размер на 79 180.88 лв. Неправилно съдът е приел, че предмет на оспорването са задължения в размер на 409 669.54 лв. Стойността не само на недвижимите имоти, но и на останалите активи, върху които са наложени обезпечителни мерки, е по-висока не само от стойността на размера на задълженията обжалвани пред съда, но и на целия размер на текущите задължения. По горните съображения се иска атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искането за спиране да бъде уважено. Ответникът, в писмен отговор по частната жалба поддържа, че обжалването е невалидно процесуално действие. Според изложеното частната жалба не е подписана надлежно. Не са представени доказателства за валиден квалифициран електронен подпис на процесуалния представител на жалбоподателя, в това число, същият не отговаря на Регламент 910/2014 г. По същество намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400 лв. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законовия срок. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано във връзка с подадена жалба срещу ревизионен акт №Р-22002322003136-091-001 от 13.01.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, частично потвърден с решение №466/12.04.2023 г. издадена от Директора на Дирекция „ОДОП” гр.София, с който на дружеството са установени задължения по ЗДДС и ЗКПО. Съгласно чл.157, ал.1 ДОПК, жалбата не спира изпълнението на ревизионния акт. По тази причина с молба вх.№39739 от 07.11.2023 г. е поискано спиране на изпълнението на РА. Към него са приложени доказателства, които според частния жалбоподател обезпечават задълженията с оглед размера на главницата и лихвите. Според мотивите на атакуваното определение с процесния ревизионен акт са установки задължения в общ размер на 489 450.42 лв. С решението постановено по реда на чл.152, ал.2 ДОПК от решаващия орган задълженията са намалени на 409 669.54 лв. Съобразявайки размерът на предложеното обезпечение и установените задължения, първоинстанционният съд е приел, че не са налице условията по чл.153, ал.3 ДОПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Определението е правилно. Неоснователно се поддържа от ответника по частната жалба, че не е налице валидно процесуално действие по обжалване на определението на първоинстанционния съд, тъй като не е подписано с валиден електронен подпис. За да е налице редовно сезиране документът, с който е направено това, следва да отговаря едновременно на кумулативните изискванията за електронен документ, въведени със Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и на кумулативните изискванията на АПК за съдържанието, формата и приложенията към касационната жалба, приложими и в настоящото производство на основание чл.232 АПК. Документът, който е поставил началото на производството пред ВАС отговаря на тези изисквания. Той е подписан с квалифициран електронен подпис, който е проверен относно неговата валидност, установена е неговата автентичност, като това обосновава извод, че подадената частна жалба е надлежно подписана. Административен съд София град обосновано е приел, че не са налице предпоставките на чл. 153, ал. 3 - 5, във връзка с чл. 157, ал. 3 ДОПК, които да обосновават уважаване на искането за спиране. Предлаганото от дружеството обезпечение дори да се приеме неговата по висока стойност – 210 390.07 лв. не е достатъчно, за да покрие размера на задълженията по РА. В направеното искане не се съдържа предложение за обезпечение до пълния размер на установените задължения. А в частната жалба се сочат нередности по определяне размерът на задълженията по РА. Несподелимо е твърдението на частният жалбоподател сочещ, че неправилно съдът е определил размерът на установените задължения на 409 669.54 лв. и не е съобразил, че част от тези задължения са определени въз основа на подадени от дружеството декларации. Налице е изявление, че с издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки се гарантира изпълнението на установените с РА задължения, което не се подкрепя от доказателствата по делото. За да извърши дължимата преценка от относно наличието на предпоставките по чл. 153 ДОПК, които обосновават спирането на РА, съдът следва да провери, дали направеното обезпечение гарантира правото на държавата да получи удовлетворение на вземането, установено с ревизионния акт. При тази преценка административният съд се ръководи от принципа на съразмерност на наложените обезпечителни мерки с обжалваното данъчно задължение по РА, както и от принципа за бързо и ефективно евентуално принудително събиране на публичните вземания. При постановяване на атакуваното определение съдът е извършил дължимата преценка и е достигнал до правилния извод, че не са налице условията по чл.157, ал.3 ДОПК, като правилно е определил размера на задълженията по РА. Разпоредбата изисква ясно и недвусмислено с искането за спиране да се представят доказателства за наложено обезпечение, а алтернативно да има предложение за надлежно обезпечение в размер на главницата и лихвата, като тези изисквания в случая не са налице. Относно направеното искане за присъждане на разноски в полза на данъчната администрация, съдът съобрази следното: с искането за спиране на издаден ревизионен акт по реда на чл. 157, ал. 1 и 2 ДОПК се цели защитата срещу допуснатото от закона предварително изпълнение. Производството по отправено до съда искане е акцесорно и е част от производството по обжалването самия ревизионен акт. Според чл. 161, ал. 1 ДОПК разноски се присъждат на страните при разрешаване по същество на спора относно законосъобразността на РА, съответни на отхвърлената и уважената част от жалбата. Отговорността за разноски е регламентирана и в чл. 143 АПК, приложим съгласно § 2 ДР ДОПК. Според този законов текст една от хипотезите на присъждането им касае отново решаването на спора по същество, а другата – при прекратяване на производството по делото, когато за неуредените случаи намира приложение чл. 78 ГПК съгласно § 2 ДР ДОПК. В случая не е налице нито една от хипотезите, при които на страните следва да се присъждат разноски, поради което искането на ответника е неоснователно. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение