Определение № 129 от 15.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1691/2018 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК, образувано по молба на „Елгруп” О. от 04.02.2019г., с която се иска да бъде изменено определение №9 от 15.01.2019г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с което касаторът „Елгруп” О. е осъден да заплати на „ОВК И.-Пловдив” О. сумата 3 000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. В молбата се сочи, че касаторът не е могъл да направи своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не е получил препис от договора за правна помощ на ответника по касация. Излагат се доводи, че минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба по чл.9, ал.3 във вр. с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба№1/2004г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 1 278.55лв., от което следва, че присъденото адвокатското възнаграждение е прекомерно и подлежи на намаляване. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е депозиран писмен отговор от „ОВК И.-Пловдив” О. в който се сочи, че молителят „Елгруп” О. му е заплатил присъдените от касационния състав разноски на 25.01.2019г. - дни преди депозиране на молбата по чл.248, ал.1 ГПК, поради което искането за изменение на определението в частта за разноските е неоснователно.. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определение №9/15.01.2019г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по в.т.д.№629/2017г. на Пловдивски апелативен съд като касаторът „Елгруп” О. е осъден да заплати на ответника по касация „ОВК И.-Пловдив” О. сумата 3 000лв. –заплатено адвокатско възнагражденине. От представеното с писмения отговор на молбата по чл.248 ГПК платежно нареждане е видно, че на 25.01.2019г. молителят е превел на ответника по касация присъдените разноски за касационната инстанция в размер на 3 000лв. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество същата е неоснователна. Независимо от обстоятелството, че няма направено искане от молителя по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на заплатеното адвокатско възнаграждение (обусловено от липсата на задължение за изпращане на касатора на отговора за касационната жалба с доказателства за направените от ответника по касация разноски), в случая липсва основание за уважаване на молбата. От една страна с факта, че касаторът е заплатил на ответника по касация присъдените разноски за касационната инстанция (преди подаване на молбата по чл.248 ГПК), следва да се приема, че молителят не е имал възражения към размера на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. От друга страна твърдението за прекомерност на възнаграждението е обосновано от молителя единствено с материалния интерес, а не с действителната правна и фактическа сложност на спора. Следва да се има предвид и обстоятелството, че касаторът е заплатил адвокатско възнаграждение за своята правна защита пред касационната инстанция адвокатско възнаграждение в по-голям размер от заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,