Определение № 400 от 16.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 682/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 10549/13.11.2013 г. от [фирма], [населено място] с искане за изменение на решение № 169 от 08.11.2013 г. по т.д. № 682/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. в частта за разноските поради тяхната прекомерност. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК от легитимирано лице и е процесуално допустима. Насрещните страни П. Н. и Ж. Н., двамата от [населено място], представят писмен отговор съгласно чл. 276, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: [фирма] твърди, че не са представени доказателства за реално изплатен адвокатски хонорар. Сочи се още, че адвокатският хонорар е прекомерен. Разгледана по същество молбата е неоснователна. Към книжата по т.д. № 682/2012 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. е приложено заверено копие от договор за правна защита и съдействие от 04.07.2012 г. с адвокат Л. Д., от който е видно че адвокатският хонорар в размер на 4 000 лв. е изплатен. По отношение на размера на хонорара, настоящият съдебен състав счита, че с оглед предявения иск за 100 000 евро, адвокатски хонорар в размер на 4 000 лв. е в съответствие с действащата към момента Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не следва да бъде намален поради прекомерност. В тази връзка голословното твърдение за прекомерност на разноските, не обуславя уважаването на подадената молба по чл. 248 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение