Определение № 299 от 04.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2994/2019 г.

Производството е по молбата по чл.83 ал.2 ГПК на Д. П. У. от [населено място] за освобождаването й от заплащане на разноските за възнаграждение на назначения по реда на чл.29 ал.4 ГПК особен представител по делото на малолетното дете на молителката А. Р. У.. За да се произнесе по молбата, ВКС взе предвид: Производството по делото е образувано по касационната жалба на Р. М. У. срещу въззивното решение на АпС Пловдив от 08.VІ.2019г. по гр.д. № 48/2019г., с което е потвърдено решение на ОС Пловдив от 27.ІХ.2018г. по гр.д. № 1179/2018г., с което са отхвърлени предявените от Р. У. срещу Д. П. У. искове за прогласяване нищожността поради привидност на сключен помежду им брачен договор в частта, касаеща безвъзмездно прехвърляне на 1/2 ид.част от поземлен имот и от построената в него масивна вилна сграда, находящи се в [населено място], [община], област Пловдив, за признаване за установено, че между страните съществува прикрит договор за продажба на имота за 90000лв. и за развалянето му поради неизпълнение от У. на задължението за заплащане на цената. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение от 05.ІІІ.2020г. С определение от 26.VІ.2020г. ВКС е конституирал като страна по делото А. Р. У., роден на 30.ІІІ.2007г., като законен наследник – син на починалия на 09.VІІІ.2019г. ищец Р. М.У. и на основание чл.29 ал.4 ГПК на малолетния А. У. е назначен особен представител. Съдът е определил разноските за възнаграждение на особения представител в размер на 2200лв. първоначално да се поемат от Д. П.У.. С молбата на У. за освобождаването й от заплащане на разноските за особения представител са представени: декларация за материално и гражданско състояние, според която тя е родена през ноември 1972г., получава доход в размер на 327.75лв. месечно, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, не извършва селскостопанска дейност, не е в граждански брак, осигурява издръжка на двама души, притежава жилище с площ 75 кв.м в [населено място], не притежава МПС, притежава дялове в търговски дружества на стойност 49лв., не притежава парични влогове, лице, на което осигурява издръжка, страда от заболяване, налагащо допълнителни периодични разходи в размер на 70лв. месечно; удостоверение от [община] за брутния и нетния доход на У. за период една година /вкл. Юни 2020г./ в размери съответно 5182.12лв. и 4021.18лв., и ЕР на ТЕЛК от 26.VІ.2019г., от което е видно, че на А. Р.У. са определени 50% вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок 2 години /до 01.VІ.2021г./. Молбата е неоснователна. Преценявайки обстоятелствата, предвидени в чл.83ал.2 ГПК, съдът намира, че молителката е удостоверила с декларацията си некоректно имущественото си състояние като състоящо се само от жилище с площ 75 кв.м в [населено място]. Въпреки оскъдната му индивидуализация и при липсата на други данни по делото се налага извод, че декларираният имот е част от имота, предмет на оспорения в настоящото производство брачен договор, а именно поземлен имот с площ по скица 396 кв.м, ведно с построената в него двуетажна масивна вилна сграда със застроена площ 75.85 кв.м и с разгъната застроена площ 203.3 кв.м. Съдът констатира и наличие на данни по делото за постоянен и настоящ адрес на У. в [населено място], жк Тракия, [жилищен адрес]. Преценката в съвкупност на всички посочени релевантни обстоятелства не обосновават извод, че молителката няма достатъчно средства да заплати разноските за особения представител. Ето защо молбата за освобождаването й от заплащането им следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,