Определение № 50009 от 01.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 390/2019 г.

Производството е по реда на чл. 4б от Закона за държавните такси. Постъпила е молба от Б. Я. М. с вх. № 500137 от 18.01.2024 г. по описа на ВКС, с която е поискал възстановяване на недължимо платена държавна такса от 15 лв. за производството по настоящото дело. В молбата е посочил банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата с титуляр неговия баща – Я. Г. М.. Молбата е основателна тъй като предмет на производството по чл. 83, ал. 2 ГПК е въпросът за това дали молителят разполага с достатъчно средства за да заплаща държавна такса или не, като администриращият частната жалба съд не следва да събира такава докато този въпрос не бъде разрешен с влязъл в сила акт. В случая неправилно жалбоподателят е заплатил държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС и сумата следва да се възстанови. На л. 3 от настоящото дело е приложен екземпляр от платежно нареждане с дата 14.11.2018г. за внесена от жалбоподателя сума в размер на 15 лева по сметката на ВКС, което обстоятелство е удостоверено от счетоводството на съда чрез извършената на 29.02.2024 г. справка, вкл. и че сумата е налична по сметката към тази дата. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,