Определение № 7027 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба от адв. И. Цветкова, вх. № 3632/06.02.2026 г., в качеството й на пълномщник на В. К. Ц. – касационен жалбоподател по адм. дело № 7242/2025 г. по описа на Върховния административен съд, за допълване на решение № 1161 от 03.02.2026 г., постановено по това дело в частта за разноските. В молбата се твърди, че пред касационната инстанция е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство, но въпреки благоприятния за касатора изход от спора, Върховният административен съд не се е произнесъл по него. Иска се присъждането на адвокатски хонорар за две инстанции. Насрещната по молбата за допълване страна – Национална агенция за приходите (НАП) със седалище в София, на бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52 в писмен отговор, представен в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК, изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 176а, ал. 1 АПК. Иска отхвърлянето й. В условията на алтернативност иска присъждането на справедлив адвокатски хонорар, който е съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото. Молбата за допълване на решението по адм. дело № 7242/2025 г. на Върховния административен съд в частта за разноските е процесуално допустима, като предявена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, настоящият състав на трето отделение е разгледал по същество касационната жалба на В. К. Ц. от София против решение № 16543 от 14.05.2025 г., постановено по адм. дело № 4693 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град, като го е отменил и вместо него е постановил осъждането на НАП да заплати на Ц., на основание чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), обезщетение за имуществени вреди в размер на 8600.00 лв. или 4397.11 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.12.2023 г. Въпреки своевременно заявената от касатора и ищец претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение (до приключване на съдебното заседание, с което е приключило делото пред първата и касационната инстанция) и въпреки благоприятния за него изход от спора, настоящият съдебен състав е пропуснал да се произнесе по правото на страната на съдебни разноски, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първата инстанция, както и по претенцията за присъждане на адвокатски хонорар в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) за производството пред касационния съд. Налице е основание за допълване на постановеното от Върховния административен съд по адм. дело № 7242/2025 г. съдебно решение в частта за разноските. По разноските в първоинстанционното производство: Направеното от ответника по касация и насрещната по молбата за допълване страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като обемът на адвокатската работа се изразява в подготовка на исковата молба и явяване в единственото проведено по делото съдебно заседание. Поради това не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-висок размер от минималния такъв за дела с определен материален интерес, визиран в нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г./ Наредба/та). Национална агенция за приходите, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да бъде осъдена да заплати на Ц. разноски за за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 1160.00 лв. или 593.10 евро. По разноските в касационното производство: От представения Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025 г. (л. 24 от касационното дело), се установява, че предоставената от адв. И. Цветкова от Софийска адвокатска колегия на касационния жалбоподател правна помощ и съдействие е при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Съгласно посочения текст, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. От друга страна, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., в относимата редакция на разпоредбата, указва, че, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че при наличие на осъществена адвокатска защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., какъвто е настоящият случай, и доколкото изходът от делото е благоприятен за ищеца и касационен жалбоподател, ответният административен орган следва да бъде осъден за разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението на НАП по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в относимата редакция на нормата, е основателно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Действително, съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, по административни дела с определен материален интерес от 1000.00 лв до 10000.00 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е 1160.00 лв. или 593.10 евро. То обаче е дължимо в случай на оказано процесуално представителство в пълен обем, в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба и участие в открито/и съдебно/и заседание/я. В случая адв. Цветкова не е участвала в проведеното пред настоящия съд съдебно заседание. Поради това размерът на дължимото възнаграждение в полза на представляващия касационния жалбоподател адвокат следва да бъде определен по аналогия, съобразно изричното предвиждане на пар. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № 1/09.07.2004 г. Аналогичният текст за конкретния казус, според настоящия състав, е този на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Определено по този начин, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на адв. И. Цветкова от Софийска адвокатска колегия е в размер на евровата равностойност на 870.00 лв., който се преценява от касационната инстанция като справедлив и обоснован във връзка с конкретното дело. Национална агенция за приходите, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, следва да бъде осъдена да заплати в полза на представляващия Ц. адвокат сумата от 870.00 лв. (или 444.82 евро), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ пред настоящия съд. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия