Определение № 1446 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 767/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „М&Б Фуудс“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес] срещу Определение №22972 от 03.07.2025 г. на Административен съд София – град (АССГ) по административно дело №5572/2025 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 8 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), е оставено без уважение искането на „Карол Фернандес Миит“ ООД за заличаване на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките от клас 29 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), посочени в решението и е заличена регистрацията на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките от клас 29 МКСУ, посочени в решението. Частният жалбоподател - „М&Б Фуудс“ ООД, счита обжалваното определение за неправилно - постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че е нарушено правото му на защита, тъй като жалбата на дружеството е депозирана в законоустановения срок от узнаване на процесния административен акт. Първоинстанционният съд не е коментирал в дълбочина мотивите на дружеството по отношение на ненадлежното му представителство. Вместо да извърши реална преценка за наличието на обективна невъзможност за упражняване на правото на жалба от страна на дружеството, съдът се е задоволил с бланкетни мотиви за просрочие, без да анализира по същество възможността на жалбоподателя да узнае за настъпилото съобщаване на административния акт. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за произнасяне по съществото на спора. Частният жалбоподател се представлява от адв. М. Янева – Адвокатска колегия – София. Ответникът по частната жалба – председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, но по различни от изложените в нея съображения. В съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът следи и служебно. Видно от съдържанието на подадената до първоинстанционния съд жалба от „М&Б Фуудс“ ООД, дружеството оспорва Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство В ЧАСТТА, с която е заличена регистрацията на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките от клас 29 МКСУ, посочени в решението. Както в мотивите, така и в диспозитива на оспорваното определение е прието, че жалбата е подадена срещу цялото Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, което не кореспондира с искането на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на „М&Б Фуудс“ ООД срещу Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на „Карол Фернандес Миит“ ООД за заличаване на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките от клас 29 МКСУ, посочени в решението и е прекратил производството в тази част. С произнасянето си по тази част от акта, съдът се произнесъл въпреки липсата на надлежно упражнено право на жалба, т. е. произнесъл се е свръх петитум. Това произнасяне винаги е недопустимо и касационната инстанция следва да обезсили определението и да прекрати производството в тази част. По изложените съображения оспорваното определение следва да се обезсили в ЧАСТТА, с която е оставена без разглеждане жалбата на „М&Б Фуудс“ ООД срещу Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е оставено без уважение искането на „Карол Фернандес Миит“ ООД за заличаване на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките от клас 29, посочени в решението, а съдебното производство да се прекрати в тази част. В останалата, допустима част, определението е правилно. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 5 АПК, първоинстанционният съд прекратява производството по делото. За да прекрати производството по делото, съдът приема, че оспореното решение е изпратено на „М&Б Фуудс“ ООД чрез представителя по индустриална собственост (ПИС) адв. Т. Златева на 30.12.2024 г. по електронен път на [електронна поща], като е прочетено от получателя на същата дата. Срокът за обжалване е изтекъл на 28.02.2025 г. /петък, работен ден/, като жалбата подадена от дружеството на 13.05.2025 г. е извън рамките на законоустановения срок. Изпратеното от Т. Златева до управителите на „М&Б Фуудс“ ООД уведомление, че от 01.12.2024 г. не може да упражнява ефективно защитата на дружеството е без достоверна дата и не е адресирано, респ. изпратено до ПВ, поради което не може да се противопостави на ангажираните от ПВ доказателства за съобщаване на решението и датата на влизането му в сила. Определението, в тази част, е правилно. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Решение №РС-267-1 от 23.12.2024 г. на председателя на ПВ, В ЧАСТТА МУ, с което на основание чл. 76, ал. 8 ЗМГО, е заличена регистрацията на марка с рег. №109692 „Наше село“, словна за стоките клас 29 МКСУ, посочени в решението. По аргумент от чл. 84, ал. 1 ЗМГО описаното решение на председателя на ПВ подлежи на оспорване пред АССГ в двумесечен срок от съобщаването. Следователно, за да бъде даден отговор на въпроса досежно наличието на спорната отрицателна предпоставка за допустимост на производството, а именно – спазването на законоустановения срок за обжалване, е необходимо най-напред да бъде изследван моментът на съобщаването на акта на неговия адресат, а след това – да се извърши преценка за това дали от настъпването му до сезирането на първоинстанционния съд е изминал календарният период от два месеца. Както правилно приема първоинстанционният съд, в случая приложение намира чл. 102, ал. 2 и 3 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели (ЗПРПМ), на основание чл. 3, ал. 3 ЗМГО. По делото не са представени доказателства ПИС да е уведомил Патентно ведомство за прекратяване на представителството, поради което по отношение на ПВ представителството не може да се счита за прекратено. С оглед предписанието на чл. 69, ал. 4 ЗМГО редът за разглеждане на спорове по ЗМГО се определя с наредба на Министерския съвет (МС). Въз основа на тази законова делегация с Постановление на МС № 23 от 2.03.2022 г., обн., ДВ, бр. 19 от 8.03.2022 г., в сила от 8.03.2022 г. е приета Наредба за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения (НРСПЗМГО/Наредбата). Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 НРСПЗМГО кореспонденцията се води със страните в производството, съответно с техните пълномощници, ако такива са упълномощени. В случая от ангажираната по делото доказателствена съвкупност безспорно се установява, че в производството пред административния орган дружеството е било представлявано от ПИС адв. Т. Златева и на 30.12.2024 г. е редовно уведомено чрез ПИС за обжалвания административен акт. Законоустановеният срок за обжалване е изтекъл на 28.02.2025 г. и жалбата, подадена на 13.05.2025 г. правилно е приета от първоинстанционния съд за просрочена. Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя за ограничаване на конституционно гарантираното му право на защита. Касае се до законодателно въведен критерий за достъп до съдебно обжалване. Разпоредбите на процесуалния закон имат непосредствено действие и в случая не става въпрос за формално, а за реално уведомяване. Останалите доводи на жалбоподателя са относими към производството по възстановяване на срока за обжалване на оспорвания административен акт, а не към настоящото производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящото производство в размер на 102,26 евро представляващи евровата равностойност на юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лева за касационното производство, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Искането на ответника за присъждане на разноски за първата инстанция е неоснователно, тъй като последният е следвало да сезира първоинстанционния съд с това искане, респективно да иска допълване на определението в частта за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение