Определение № 5361 от 22.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3200/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК във връзка с чл. 159, ал. 1, т. 5 АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Д. Я. от [населено място], обл. Бургас, срещу определение № 778 от 29.01.2025г. по адм. дело № 2376/2024 г. на Административен съд Бургас, с което е прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на определението. Поддържа се, че е спазен 14-дневния срок за подаване на жалба срещу административен акт и са налице предпоставките за разглеждане спора по същество. Иска се отмяна на обжалваното определение. По искане на жалбоподателката за възстановяване на срок за отстраняване на нередности по чл.64, ал.2 от ГПК, съдът се е произнесъл с разпореждане и оставил искането без уважение, но този акт не е предмет на настоящото производство. В срока по чл. 232 от АПК не е постъпил отговор от ответната страна. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение на административният съд е прекратено производството по делото. Административният съд е приел, че жалбата на Я. срещу решение № 1040-02-157/02.12.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-999-00-0002641610/18.10.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас,подадена след изтичане на четиринадесетдневния преклузивен срок. Определение е правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Я. против решение № 1040-02-157/02.12.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № О-02-999-00-0002641610/18.10.2024 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 40, ал. 3 КСО и чл. 47, ал. 1 НПОПДОО, й е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 КСО. Решение № 1040-02-157/02.12.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Бургас е връчено лично на Н. Я. на 05.12.2024г., видно от известие за доставяне на Български пощи. Жалбата до съда е депозирана чрез административния орган на 20.12.2024г., без данни да е изпратена по пощата, поради което правилно е преценена от първоинстанционния съд за просрочена. Правилно е и другото основание, поради което съдът е преценил жалбата за нередовна, а именно неизпълнение в срок на указания на съда дадени с нарочно разпореждане от 06.01.2025г. за изпълнението им в 7 дневен срок. Разпореждането и получено от лицето на 14.01.2025г., но част от указанията са изпълнени един ден по-късно, което правилно е дало основание на съда да приеме, че не са изпълнени в срок. С оглед на изложените обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че подадената жалба срещу индивидуалния административен акт е просрочена, както и не са изпълнени указания в срок. С оглед на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното определение не е постановено в нарушение на материалния закон. Като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение