Определение № 7694 от 10.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Г. И. срещу определение № 458 от 15.01.2025 г., постановено по адм. дело № 3025/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. Г. И. срещу заповед № 3808 от 30.10.2024 г. на кмета на община Варна. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон – основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. Излага доводи за наличие на правен интерес от оспорване на заповедта. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора. Ответната страна не изразява становище по основателността на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, срещу подлежащо на обжалване определение, като разгледана по същество, жалбата е основателна. За да определи частната жалба като основателна, настоящата съдебна инстанция съобразява установените по спора факти. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Б. Г. И., срещу заповед № 3808/30.10.2024 г. на кмета на община Варна, в частта й, с която са определени границите на район „Приморски“, в които през 2025 г. община Варна организира услугите по: събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации (в завод за ТБО в [населено място] и в РУСО [населено място]); поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Административният съд е приел, че за лицето не е налице правен интерес от оспорване на общия административен акт по смисъла на чл. 184 във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК. В тази връзка са изложени мотиви, че оспорената заповед представлява положителен за жалбоподателя административен акт, доколкото той изрично е заявил, че желае услугата по събиране на битови отпадъци да бъде предоставяна на адреса, на който лицето притежава недвижим имот ([улица]). Като безспорно установено по делото е прието, че този адрес е включен в границите определени с оспорената заповед. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е приложим процесуалния ред за оспорване на общите административни актове, доколкото за жалбоподателя е налице възможността да защити интересите си по реда на чл. 8, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси. Определението е неправилно. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Б. Г. И. срещу заповед № 3808/3.10.2024 г., издадена от кмета на община Варна, с която се определят границите на районите, в които през 2025 г. община Варна организира услугите по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране, третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси. Правилно първоинстанционният съд е съобразил обстоятелството, че обжалваната пред него заповед представлява общ административен акт. Съгласно чл. 65 от АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Първоинстанционният съд е установил обстоятелството, че Б. Г. И. притежава недвижим имот, който е включен в границите, определени със заповедта на кмета на община Варна. При съобразяване на това обстоятелство и на обстоятелството, че заповедта е общ административен акт, следва несъмнения извод, че със същата се засягат интересите на Б. Г. И.. При съобразяване на така направените изводи, определението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на процесуалните действия. При съобразяване на направените фактически и правни изводи