Определение № 252 от 17.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 510/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на С. А. Б. от [населено място] чрез процесуален представител адв. В. Ч. срещу определение № 2516 от 16.12.2013г. по в. гр. д. № 1244/2013г. на Плевенски окръжен съд, Гражданско отделение, с което са оставени без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба, подадена от С. А. Б. срещу решение от 23.10.2013г. по гр. дело № 7894/2010г. на Плевенски районен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 266, ал. 3 ГПК. Излага доводи за наличие на предпоставките за допускане на исканите доказателства, тъй като е бил лишен да участва активно при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд поради това, че не е бил редовно призован. Моли определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане по същество като бъдат допуснати исканите доказателства. Ответниците В. С. К. от [населено място] и Л. Х. К. от [населено място] не изразяват становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона. В настоящия случай се обжалва определение, с което са оставени без уважение доказателствените искания, направени с въззивната жалба, подадена от ищеца /частен жалбоподател в настоящото производство/ срещу решението на Плевенски районен съд. Това определение не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на предвидените в разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на въззивното производство и същото не е предвидено като обжалваемо. Правилността на определението, с което въззивният съд не допуска исканите от страната доказателства, не подлежи на самостоятелна проверка, а се проверява в производството по обжалване на въззивното решение при допуснато касационно обжалване и направено оплакване. Предвид изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение