Решение № 73 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1117/2011 г.

Решение № 73 от 11.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 1117/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция по приходите против решение на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, постановено на 30.05.2011 г. по търговско дело по несъстоятелност № 569/2011 г., с което е отменено решение № 4/07.01.2011 г. на Окръжен съд - Враца, постановено по т. д. № 8/2009 г., за възобновяване производството по несъстоятелност на [фирма] и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по прекратяване на производството, съгласно чл. 632, ал. 4 от ТЗ. К. се позовава на неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с нормата на чл. 632, ал. 2 от ТЗ и задължителна за въззивния съд съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, второ търговско отделение, според което срокът визиран в чл. 632, ал. 2 от ТЗ е относим спрямо депозиране молбата за възобновяване на производството, но не се явява преклузивен спрямо депозиране сумата по предплащане начални разноски по чл. 629б от ТЗ. С определение № 46/01.02.2012 г. на второ търговско отделение на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираният правен въпрос, отчетен като разрешен от въззивния съд в противоречие с горецитираната задължителна за същия съдебна практика - решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, второ търговско отделение - е: следва ли едногодишния преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ да бъде спазен освен за депозиране молбата за възобновяване на производството и по отношение предплащането на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Ответната страна - [фирма] / в несъстоятелност / - оспорва касационната жалба, поддържайки изводите на въззивния съд за правилни, без конкретни доводи. Върховен касационен съд, второ търговско отделение, след преценка данните по делото и заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 от ГПК, намира следното: Касационната жалба е основателна. За да отмени първоинстанционното решение, за възобновяване производството по несъстоятелност на [фирма] по молба на кредитора Национална агенция по приходите, въззивният съд е приел, че в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ - спазен спрямо датата на депозиране молбата за възобновяване на производството, не са предплатени необходимите начални разноски по чл. 629б от ТЗ, независимо че последващо и преди произнасянето на първоинстанционния съд същите са заплатени в съответствие с указанията на съда. Въззивният съд е приел, че преклузивният срок по чл. 632, ал. 2 от ТЗ е приложим и относно срока за предплащане на разноските, тъй като противно тълкуване на нормата би довело до заобикаляне визирания от законодателя срок, чрез продължаването му, намирайки същото недопустимо. С решение от 16.07.2009 г., постановено от Врачански окръжен съд, Търговско отделение, по т. д. № 8/2009 г. е обявена неплатежоспособността и свръхзадлъжнялостта на [фирма], с начална дата 15.01.2009 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, постановено е прекратяване дейността на предприятието на търговеца и същият е обявен в несъстоятелност, като производството по несъстоятелност е спряно до изтичане срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. Решението на първоинстанционния съд е вписано в търговския регистър на 23.07.2009 г., под № 20090723152548. Молбата на кредитора - Национална агенция по приходите за възобновяване на производството по несъстоятелност - изх. № 1200 206/23.07.2010 г., е изпратена на 23.07.2010 г., чрез куриер "С. експрес" и постъпила в съда на 26.07.2010 г. /приложена товарителница/. С молбата кредиторът е поискал от съда да определи необходимата за депозиране сума за начални разноски по чл. 629б от ТЗ и срок за внасянето й, извършено с определение на Врачански окръжен съд от 4.08.2010 г. Определената сума от 2 000 лева е заплатена на 27.09.2010 г., видно от платежно нареждане № Е00435 /стр. 134 по номерацията на първоинстанционното дело/. Видно е, че са налице предпоставките за възобновяване на производството по чл. 632, ал. 2 от ТЗ - депозиране молба на кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок считано от вписване решението на съда по чл. 632, ал. 1 от ТЗ в търговския регистър, както и предплатени, макар и не в същия срок, но в съответствие с осъществената процедура по чл. 629б от ТЗ, начални разноски. Настоящият състав и в отговор на поставения с определението по чл. 288 от ГПК правен въпрос, споделя възприетото в решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ТК, второ търговско отделение разрешение: едногодишният преклузивен срок по чл. 632, ал. 2 ТЗ е относим към молбата за възобновяване на производството, не и към изпълнение съпътствуващите предпоставки, съгласно чл. 632, ал. 2 предл. второ от ТЗ, в конкретния случай - относно предплащането на начални разноски по чл. 629б от ТЗ, за нуждите на възобновеното производство. Препращането на чл. 632, ал. 2 ТЗ към чл. 629б от ТЗ, съгласно която разпоредба съдът определя необходимия размер на начални разноски и срок за тяхното предплащане, с указване на последиците при неизпълнение, вкл. нормата на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, свързваща прекратяването на производството по несъстоятелност с непоискано в срок възобновяване, не и с неизпълнение на останалите предпоставки за възобновяването, текстово отделени в самостоятелно предложение второ на чл. 632, ал. 2 от ТЗ, не дава основание за противен извод. Самата процедура по чл. 629б от ТЗ, с дължимо от съда съдействие по установяване или реализиране предпоставките на възобновяването в определени от същия срокове, е гаранция за своевременното им, спрямо молбата за възобновяване, осигуряване. Ограничаването му в рамките на преклузивния едногодишен срок за искането за възобновяване, освен затруднително за кредитора, с оглед определянето необходимия размер на начални разноски по негово, възможно и неправилно усмотрение, не намира и логичен смисъл, тъй като при възприетото от настоящия съд разрешение не се явяват накърнени ничии материални права. С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и производството по несъстоятелност на [фирма] възобновено, с назначаване на временен синдик и определяне дата на първо събрание на кредиторите. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение