Решение № 151 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 31/2010 г.

Решение № 151 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 31/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на "З. дружество Е. И." АД, гр. София срещу решение № 1380 от 5.11.2009 г., постановено по в. гр. дело № 1160/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, II състав, в частта, с което са начислени лихви, считано от 25.09.2002 г ./датата на увреждането/ и не е уважено възражение за изтекла давност, с молба да бъде отменено частично и искът бъде уважен само за лихвите, за които не е изтекла давността, три години назад считано от датата на предявяване на иска. Позовава се на неправилно приложение на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Ответникът по касация Б. Л. Н., чрез адв. Николов в писмен отговор, счита, че не са налице сочените от касатора предпоставки за достъп до касационното производство, тъй като ответникът не е правил в хода на производството възражение за изтекла давност по отношение на искането за присъждане на лихви върху главното вземане. Това становище се поддържа и в съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа изложените касационната жалба доводи и извърши проверка на правилността на решението в обжалваната му част, прие следното: Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване с определение № 430 от 1.06.2010 г., постановено по делото, само в частта, с която З. дружество "Е. И." АД е осъдено да заплати на Б. Л. Н. законна лихва върху сумата от 50 000 лв., считано от датата на увреждането 25.09.2002 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в частта във връзка с обуславящия изхода на делото въпрос за давността за изтекли лихви по чл. 111, б. "в" ЗЗД, т. е. в какъв срок се погасяват лихвите върху обезщетенията, присъдени по иск по чл. 407 ТЗ отм. Допускането е във връзка с направено от страна на ответника възражение за погасяване на част от вземането за лихви по давност. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по иск по чл. 407 във връзка с чл. 402 от ТЗ отм. във връзка с чл. 45 ЗЗД и е приел, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. възмездява търпените от ищеца Н. болки и страдания от получените тежки травматични увреждания по вина на застрахования при касатора водач на МПС С. Д. С уважаване на главния иск, въззивният съд е уважил претенцията на ищеца за лихви, считано от датата на увреждането, която съвпада с датата на З. то събитие - 25.09.2002 г. Разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД установява изискуемост на вземанията от непозволено увреждане без покана и в този смисъл правилно е решението на С., че лихвата върху присъденото обезщетение се дължи от датата на увреждането 25.09.2002 г. С подаването на исковата молба на 16.10.2007 г. е прекъсната давността за акцесорното вземане за лихви. Не е обсъдено обаче възражението за изтекла давност на вземането за лихви, направено от касатора в съдебно заседание на 26.02.2009 г., преди даване ход на делото по същество/ стр. 2 на протокола от с. з. на 26.02.2009 г., стр. 39, гр. дело № 4008/2007 г. по описа на СГС/. Правопогасяващото възражение за изтекла давност е средство за защита на ответника и когато съдът не го е разгледал е налице съществено процесуално нарушение. По поставеният от касатора правен въпрос в какъв срок се погасява вземането за лихви върху обезщетенията, присъдени по пряк иск на увредения срещу застрахователя на деликвента /чл. 407, ал. 1 ТЗ отм./ относим към упражненото право на възражение за изтекла давност, има установена практика на ВКС, ТК по реда на чл. 290 ГПК /решение № 72 от 30.04.2009 г. на II т. о.,/. В решението, което съгласно т. 2 на ТР № 1 по т. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен за съдилищата характер, се приема, че за този вид вземане е приложима кратката три годишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, считано от датата на изискуемост на вземането за обезщетение от увреждането. Тъй като въззивният съд не е разгледал възражението за изтекла давност, това налага отмяна на решението на С. в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда на основание чл. 293, ал. 3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение