Определение № 6006 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4485/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба от 26.02.2024г. на Г. К. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу Определение № 1621 от 13.02.2024г., постановено по адм.д. № 124/2024г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/ с твърдения за неправилност на същото. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна по делото не е депозиран писмен отговор на частната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени данните по делото, намира, че предявената частна жалба не е от компетентността на ВАС, а от компетентността на тричленен състав на Административен съд – София-град по аргумент от изричната процесуална норма на чл.281, ал.1 ЗИНЗС. Съображенията на тричленния състав на ВАС в тази насока са следните: Предмет на производството по адм.д. № 124/24г. по описа на АССГ е искане на Г. К. К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място]. С него се иска съдът да се произнесе по постановление на прокурор от СГП. От твърденията в исковата молба става ясно, че правната квалификация на искането е по чл. 276 от ЗИНЗС. Съдът правилно е насочил жалбоподателя към оспорване на актовете му пред тричленен състав на АССГ, съгласно нормата на чл. 281 ЗИНЗС. Съгласно нормата на чл. 281 ЗИНЗС Разпореждането може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред тричленен състав на същия съд. За неуредените случаи се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. По тези съображения делото пред Върховния административен съд следва да бъде прекратено, като преписката следва да бъде изпратена по подсъдност на Административен съд – София-град, тричленен състав. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 1 и ал.2 от АПК във вр. с чл.281, ал. 1 ЗИНЗС, Върховният административен съд, Трето отделение,