Определение № 663 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2657/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Аник комерс“ ЕАД срещу определение № 154/02.06.2022г. по т.д.№ 54/2022г. на ВКС, ТК, II т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане от 29.01.2021г. на съда по несъстоятелността по т.д.№ 742/2021г. на ОС - Пловдив на имущество от масата на несъстоятелността на „Транс Сити“ АД /н/ - 135 235 броя поименни акции от капитала на „Градски Транспорт-Пловдив“ АД/н/. Основано на оплаквания за незаконосъобразност, искането е за отмяна на атакуваното определение и за разглеждане по същество на молбата за отмяна на влязлото в сила постановление за възлагане на съда по несъстоятелността. Излагайки подробни съображения за характера на производството по отмяна, за основанията за отмяна и за целта на производството за отмяна, частният жалбоподател поддържа, че целта на производството за отмяна се отнася до всички съдебни производства, уредени в процесуалните закони, а не само до исковото, както и, че в закона липсва ограничение на подлежащите на отмяна съдебни актове само до тези, постановени в исков процес.Частният жалбоподател излага подробни съображения и за характера на постановлението за възлагане на съдебния изпълнител, като поддържа, че то не представлява съдебно решение, разрешаващо правен спор със сила на пресъдено нещо, но влиза в сила, обвързва страните, има транслативен ефект и, като краен акт, с който приключва публичната продан на недвижим имот на длъжника и обективиращо придобивно основание, то е сравнимо със съдебно решение, което разрешава спор за собственост, тъй като несъмнено засяга правната сфера на длъжника, взискателя и купувача.Счита, че когато постановлението за възлагане страда от порок от някой от уредените в чл.303, ал.1 ГПК, няма основание да се откаже на засегнатата страна възможността за поиска неговата отмяна, когато за нея липсва друг, път по който да защити правото си.Частният жалбоподател се позовава на постановените при действието на отменения ГПК, предвиждащ възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, решение № 90/01.11.1972г. по гр.д.№ 82/1972г. на ОСГК и ППВС № 2/29.09.1977г.Частният жалбоподател поддържа, че първият състав на касационния съд е игнорирал тези доводи, с което е допуснал неправилно прилагане на закона и актът му е немотивиран, поради което се налага неговата отмяна. Не са постъпили отговори от насрещната страна:„Транс сити“ АД/н/, „Петрол енерджи“ ЕООД, „Колект БГ“ АД и Г. А. С.. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.274, ал.2 ГПК, въз основа на въведените доводи и данните по делото, приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл.260, във вр. с чл.275, ал.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по т.д.№ 54/2022г. на ВКС, ТК, II т.о., е образувано по молба на частния жалбоподател „Аник комерс“ ЕАД с искане за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на съда по несъстоятелността от 29.01.2021г. по т.д.№ 742/2021г. на ОС - Пловдив на имущество от масата на несъстоятелността на „Транс сити“ АД /н/ - 135 235 броя поименни акции от капитала на „Градски транспорт-Пловдив“ АД/н. С определение № 11/17.01.2022г. производството по т.д.№ 54/2022г. на ВКС, ТК, II т.о. е спряно до решаването на тълк.д.№ 6/2020г. на ОСГТК на ВКС, образувано по въпроса дали подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК влезлите в сила постановления за възлагане на недвижим имот по чл.496, ал.1 ГПК. С обжалваното определение производството по делото е възобновено и молбата за отмяна е оставена без разглеждане.Първият състав на касационния съд е посочил, че с Тълкувателно решение № 6/20.05.2020г. по т.д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС е прието, че влезлите в сила постановления за възлагане на недвижим имот по чл.496, ал.1 ГПК не подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл.ГПК.Позовал се е на разяснителната част на тълкувателното решение, в която е прието, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект – сила на пресъдено нещо в трите му проявления/правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо/, както и, че отмяната по реда на чл.303 и сл. ГПК не може да бъде универсален извънреден способ за контрол, който да се прилага по отношение на всеки съдебен акт, тъй като нейните цели и функции я определят като извънреден способ със собствен обхват.По тези съображения първият състав е приел, че постановлението на съд по несъстоятелността за възлагане на акции, което няма характер на решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо, не попада в предметния обхват на отмяната, като извънреден способ за защита, поради което молбата за неговата отмяна е недопустима. Неоснователността на доводите, че влезлите в сила постановления на съдебния изпълнител за възлагане по чл.496, ал.1 ГПК подлежат на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК пряко произтича от Тълкувателно решение № 6/20.05.2020г. по т.д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС. Несподелими са и доводите на частния жалбоподател, основани на решение № 90/1972г. по гр.д.№ 82/1972г. на ОСГК на ОСГК, тъй като в мотивите на Тълкувателно решение № 6/20.05.2020г. по т.д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че формираното с посоченото решение на ОСГК разбиране, съгласно което отмяната е универсално процесуално средство за преодоляване на липсата на друга процесуална възможност за защита, е несъответстващо на характеристиките на отмяната, като специален извънреден способ с ограничен обхват за контрол на неправилни решения, лимитиран в изчерпателно изброени основания – чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК. Изводите в обжалваното определение не са в противоречие с ППВС № 2/29.09.1977г., тъй като постановлението за възлагане по чл.717 ТЗ няма характер на съдебно решение и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Атакуваното определение е изцяло съобразено с т.6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г., отмяната по Глава 24 ГПК цели защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения и преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено, както и с разяснителната част на Тълкувателно решение № 6/20.05.2020г. по т.д. № 6/2020г. на ОСГТК на ВКС, че приложното поле на отмяната включва съдебни актове, характеризиращи се с конкретен правен ефект – сила на пресъдено нещо в трите му проявления/правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо/. Поради изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: