Определение № 335 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5507/2014 г.

Производството е образувано по молба на А. Д. А. с правно основание чл.251 ГПК, чл. 250 ГПК и чл.248 ГПК, за тълкуване и допълване на решение №93 от 03.07.2015г по гр.д №5507/2014г на ІІІ г.о на ВКС, както и за изменението му в частта за разноските. По реда на чл. 290 ГПК спорът е бил разрешен по същество ,като е уважен иск на К. на инженерите в инвестиционното проектиране (К.) [населено място] с правно основание чл.87 КТ и са присъдени разноски в тежест на ответника А. Д. А.. Молителят А. Д. А. се позовава на съдържанието на исковата молба в заглавната й част ,като подадена срещу него както в „лично качество”, така и в качеството му на Председател на Общото събрание на РК на К., [населено място] ,както и на изисканото от ищеца уточнение съгласно разпореждане от 28.08.2013г на Районен съд [населено място] ,че „искът е срещу инж. А. Д. А. във всичките му изброени качества”. Макар и с един и същ предмет – отмяна на решението на О. на РК на К., [населено място] от 25.02.2012г за избор на инж. А. Д. А. за председател на регионалната структура, всъщност ищецът е предявил три иска, срещу три правни субекта: инж. А. Д. А. в лично качество, инж. А. Д. А. като председател на О. от 25.02.2012г на РК на К., [населено място] и същият като Председател на РК на К., [населено място], което означава, че има трима ответници. Според молителя това задължава съда съответно да се произнесе по три иска ,срещу три правни субекта. Решаващият съд е посочил в мотивите на решението,че молителят е заявил становище в две от тези различникачества,но не е съобразил горното при решаващата си дейност. Поради това се иска тълкуване на решението,по въпроса налице ли са три иска с един и същ предмет ,срещу молителя в трите му качества, посочени в исковата молба и кой от тях е уважен. Според защитата, необходимо е съставът на Върховен касационен съд да се произнесе с решение по останалите два иска,респ. да ги отхвърли, с допълнително решение. В тази връзка следва да се измени и решението в частта за разноските, тъй като те са присъдени в тежест на А. Д. А., без да бъде съобразено, че два от исковете подлежат на отхвърляне. Неправилно е приложен чл. 78 ал.1 ГПК. Насрещната страна - К. на инженерите в инвестиционното проектиране (К.) [населено място], е на становище ,че молбата е неоснователна .Решението не подлежи на тълкуване, волята на съда е ясна. Не е налице обективно съединяване на искове, няма трима ответници. Молбата за тълкуване, допълване и изменение на решението - в частта за разноските, е допустима, не се налага разглеждането й в открито съдебно заседание по отношение на част от исканията - на основание чл.250 ал.2 ГПК ,чл.251 ал.4 ГПК. Исканията на молителя А. Д. А. са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Молбата за тълкуване на решение №93 от 03.07.2015г по гр.д №5507/2014г на ІІІ г.о на ВКС е неоснователна ,тъй като от мотивите и диспозитива на решението е ясно, че е произнесен и по същество уважен един иск ,който е предявеният иск. Поради това е неоснователна и молбата за допълване на решението с допълнителен диспозитив ,за отхвърляне на други искове, срещу други правни субекти. Съобразно дадената от съда квалификация и предвид характера на спора като регламентиран от нормата на чл. 87 КТ, т.е трудов спор, е съобразена както материалната, така и процесуалната легитимация на страните по делото ,включително по отношение на присъдените разноски. Молбата за изменение на решението в тази част също е неоснователна. Ответникът дължи разноски в това си качество ,като физическо лице и няма основание да счита ,че по делото е представлявал друг правен субект - страна в спорното правоотношение и участник в производството, като ответната страна. Отразяването на неговото становище по касасационната жалба и иска в мотивите на решението така, както е заявено ,т.е с позоваване на различните качества, в които ответникът се възприема, няма отношение съм съдържанието на решението,отразяващо решаващата дейност на съда. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.