Определение № 3217 от 18.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1575/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Р. Ставракиев от [населено място], обл. Пловдив и В. Ташева от [населено място], обл. Пловдив - и двамата действащи чрез процесуалния си представител адв. А. Проданова, срещу определение №2966 от 13.12.2023г. постановено по адм. дело №2878/2023г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата им против решение №КЗЗ-20/20.10.2023г., т. IV, 176 на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието и храните и е прекратено производството по адм. дело №2878/2023г. Релевирани са оплаквания за неправилност на съдебния акт постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяна на определението и връщане на делото на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – председателя на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието и храните чрез процесуалния си представител Т. Караилиева – Василева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност и необоснованост на частната жалба, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалвания съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежно легитимирани лица, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Р. Ставракев и В. Ташева, против решение №КЗЗ-20/20.10.2023г., т. IV, 176 на Комисията за земеделските земи, с което на основание чл. 40, ал.1, т. 5 от Закона за опазване на земеделски земи /ЗОЗЗ/ във връзка с чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи /ППЗОЗЗ/ се отлага разглеждането на предложение за утвърждаване на площадка за проектиране, с която се засяга 2 729 кв.м. земеделска земя, четвърта категория, неполивна, за изграждане на обект: „Жилищно строителство“, поземлен имот с идентификатор 47295.43.384 по КККР на [населено място], местност „[местност]“, община Родопи, област Пловдив, до представяне на категорични доказателства, че заявителите са единствени заинтересовани по смисъла на чл. 18 от ЗОЗЗ и §1, т. 9 от ДР на ЗОЗЗ лица. За да остави без разглеждане жалбата, административния съд се е позовал на чл. 159, т. 1 от АПК. Приел е, че оспореният административен акт попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като е част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 22, ал.1 от ЗОЗЗ. В разпоредбата на чл. 24а от ЗОЗЗ е предвидено, че решенията по чл.22, ал.1 и чл. 24, ал.2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на АПК на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс, поради което на съдебен контрол подлежат крайните административни актове по промяна предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди и утвърждаването на площадки и трасе за проектиране на обекти в земеделски земи. Определението е правилно. С оспореното пред административния съд решение №КЗЗ-20/20.10.2023г., т. IV, 176 на Комисията за земеделски земи при Министерство на земеделието и храните на основание чл. 40, ал.1, т. 5 от ЗОЗЗ във връзка с чл. 32, ал. 4 от ППЗОЗЗ е отложено разглеждането на предложението за утвърждаване на площадка за проектиране, с която се засяга около 2 729 кв.м. земеделска земя, четвърта категория, неполивна, за изграждане на обект „Жилищно строителство“, поземлен имот с идентификатор 47295.43.384 по КККР на [населено място], местност „[местност]“, община Родопи, област Пловдив, тъй като въз основа на представените документи за собственост и от извършена служебна проверка в Общинска служба по земеделие – Родопи, комисията е приела, че липсват категорични доказателства, че заявителите са единствените заинтересовани лица. В решението на комисията по чл.17, ал.1 от ЗОЗЗ изрично е посочено, че Комисията за земеделските земи ще се произнесе след представяне на категорични доказателства, че заявителите са единствените заинтересовани по смисъла на чл. 18 от ЗОЗЗ и §1, ал.1, т. 9 от ДР на ЗОЗЗ, лица. В случая противно на твърдяното от частните жалбоподатели оспореното решение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Безспорно същото е прието от административен орган, насочен е към жалбоподателите, но с него не се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито пък е налице отказ да се издаде такъв акт. В случая e налице акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, тъй като със същия временно е отложено разглеждането на предложението за утвърждаване на площадка с правно основание чл. 32, ал.4 от ППЗОЗЗ до изясняване на кръга със заинтересовани лица по смисъла на чл. 18 от ЗОЗЗ. Правилно административния съд е приел, че с оспореното решение са обективирани действия на комисията, представляващи част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 22 ,ал. 1 от ЗОЗЗ. Едва с постановяване на крайното решение на Комисията би била налице хипотезата на чл. 24а от ЗОЗЗ, според която решенията по чл. 22, ал. 1 и чл. 24, ал. 2 на комисиите по чл. 17, ал. 1 се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересуваните лица и могат да се обжалват при условията и по реда на същия кодекс. Основните доводи на частния жалбоподател, представляващи несъгласие с установеното от административния орган, както и твърдяната забава по възлагане на допълнително проучване, са по същество на оспорването и не следва да се обсъждат в това производство. Наличието на годен за атакуване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на съдебното производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на подадената жалба съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Следователно, като е приел, че оспорената заповед не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването й пред административния съд е недопустимо, Административен съд - Пловдив е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 100 лв., определен според чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и следва да бъдат заплатени от всеки от жалбоподателите. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение