Решение № 10 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 570/2009 г.

Производството е образувано по частна жалба вх. №6133/07.07.09г. на И. И. Д. от гр. В. срещу определение №84 от 17.06.2009г. по гр.д. №457/09г. на ВКС, ІІ ГО. О. в производството не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на И. Д., И. Б. и Т. Б. за отмяна по реда на чл.303 от ГПК на влязлото в сила решение №130 от 11.04.2001г. по гр.д. №661/2000г. на К. районен съд. Тричленният състав на ВКС е приел, че молбата е нередовна, тъй като не съдържа нито едно от изброените в чл.303 от ГПК основания за отмяна. Определението е правилно. Основанията за отмяна на влезли в сила решения са изчерпателно изброени в чл.303, ал.1 от ГПК. Извън тях, всички останали оплаквания за неправилност на влезлите в сила решения не могат да бъдат разглеждани. За да бъде редовна една молба за отмяна, в нея следва да бъде изложено основание, в кръга на посочените в чл.303, ал.1 от ГПК. Само в този случай е изпълнено изискването на чл.306, ал.1 от ГПК – молбата да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. В настоящия случай молбата на И. Д., И. Б. и Т. Б. за отмяна по реда на чл.303 от ГПК на влязлото в сила решение №130 от 11.04.2001г. по гр.д. №661/2000г. на К. районен съд не съдържа твърдение за наличие на основание по чл.303, ал.1 от ГПК. В нея са изложени общи оплаквания за неправилност на атакуваното съдебно решение. Тази молба е била нередовна, поради което правилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,