Определение № 938 от 23.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 682/2012 г.

ВКСII търговско отделение23.10.2012 г.докладчик Росица Божилова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 558 / 02.08.2012 год. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 672 / 2012 година. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274 ал.2 предл.първо вр. с ал.2 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 558 / 02.08.2012 год. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, постановено по ч.гр.д.№ 672 / 2012 год., с което е оставена без разглеждане частната жалба на страната против разпореждане на Пазарджишки районен съд от 04.06.2012 год. по гр.д.№ 2671 / 2010 год., постановено по молба на жалбоподателя за обезсилване издадена срещу него, в същото производство, заповед за изпълнение на парично задължение ,основано на документ по чл.417 ГПК, в полза на кредитора [фирма], поради незаведен от заявителя, в срока съгласно чл. 415 ал.1 ГПК, при своевременно направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК, установителен иск. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение, изхождайки от характеристиката на първоинстанционния акт, като приема, че със същия районният съдия не е разгледал молбата му по същество. Предвид това, намира мотивите на въззивното определение неправилни, тъй като отказа на първоинстанционния съд да разгледа молбата за обезсилване на заповедта за изпълнение на парично задължение подлежи на обжалване, тъй като прегражда постановяването на разрешение по съществото на повдигнатия от молителя спор. Ответната страна - [фирма] – оспорва частната жалба, като счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл по същество, с оглед което намира за правилни мотивите на въззивния съд, че отказът да се обезсили заповедта за изпълнение не подлежи на въззивно обжалване, тъй като не попада в категорията определения по чл.274 ал.1 ГПК. Съдът констатира, че жалбата е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна, обуславяща правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, като въззивното определение е от кръга на обжалваемите, съгласно чл.274 ал.1 т.1 от ГПК. По основателността на частната жалба Върховен касационен съд, второ търговско отделение съобрази следното: По предходна молба на [фирма] / вх.№ 14 775 / 10.11.2011 год. / по ч.гр.д.№ 2672 / 2010 год. на Пазарджишки районен съд, е постановен отказ за обезсилване на издадената заповед № 2280 / 02.09.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, като в разпореждането от 11.11.2011 год. съдът изчерпателно е посочил установено от лична справка в деловодната система на същия съд завеждането на установителния иск по чл.422 ГПК, с предмет вземането на [фирма] срещу [фирма] – предмет на същата заповед. Разпореждането му е обжалвано и частната жалба срещу същото оставена без разглеждане, с влязло в сила определение на Пазарджишки окръжен съд № 948 / 15.12.2011 год. по ч.гр.д. № 1077 / 2011 година. С нова молба вх. № 7857 / 31.05.12 год. [фирма] са възобновили искането си за обезсилване на заповедта. Разпореждането на Пазарджишки районен съд ,макар непрецизно, указва на молителя обжалваемост изрично в качеството му на „ отказ за обезсилване на заповедта за изпълнение „, поради което следва да се възприеме като произнасяне по същество на молбата, с препращане към мотивите на първоначалния отказ. Последното се явява допустимо, независимо от предходно произнасяне по същото искане и на същото основание, с оглед несъздаваната с акта на съда сила на пресъдено нещо. Правилни са в този смисъл съображенията на въззивната инстанция, че атакуваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за развитието на съдопроизводство, съгласно чл.274 ал.1 т.1 ГПК - фаза от развитието на заповедното производство се явява исковият процес по чл.422 ГПК, но именно обезсилването би предпоставило, като пречка за развитието му, обжалваемост в полза на кредитора - заявител. Обжалваемостта на разпореждането, с което се отказва обезсилване по чл.415 ал.2 ГПК, не е и изрично предвидена в закона, съгласно чл.274 ал.1 т.2 ГПК. В този смисъл е съдебната практика - опр. № 933 / 15.12.2010 год. по ч.т.д.№ 834 / 2010 год. на І т.о. на ВКС, опр. от 11.05.2010 год. по ч.гр.д.№ 238 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС и др .. С оглед горното, състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд

Цитирани разпоредби

10