Определение № 6141 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2025 г.

Производството е по чл.248, ал. ГПК във вр. с чл.144 от АПК Делото е образувано по частна жалба, подадена от А. Д. Д., [ЕГН], и Г. К. Д., [ЕГН], двамата с адрес: гр.Варна, чрез aдв.А. Атанасов. Обжалва се протоколно определение от 25.03.2025г. по адм. дело №3095/2024г. на Варненски административен съд, в частта му, в която, след като прекратил производството по делото - поради недопустимост, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община - Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, предвид изпълнението на поисканата от жалбоподателите административна услуга от страна на административния орган, след подаване на жалбата и едва в открито съдебно заседание, съдът намалил изплатения адвокатски хонорар на 400лева, под нормативноустановения минимален размер от 1000лева в Наредба №1/2004г. Жалбоподателите считат постановеното определение за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и немотивираност на същото. Намират, че неправилно съдът е приел за основателно възражението за прекомерност на административния орган, макар от представения със списъка за разноски договора за правна помощ да е видно, че размерът на адвокатско възнаграждение от 1000лв. изцяло да е съобразен с нормативно-установеният размер в чл.8 ал.3 от Наредбата – „За процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1000 лева“. Изтъкват, че в мотивите си съдът изложил, че в конкретния случай приложима е, не разпоредбата на чл.8 ал.3, а по аналогия тази на чл.9 ал.1 от Наредбата, която гласи „За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.284, ал.2 от ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по- малко от 400лв. Касаторите не са съгласни с направения от съда извод и считат, че именно чл.8, ал.3 от Наредба е меродавната на случая правна норма. Не могат да си обяснят защо когато има точно определена и конкретна норма изобщо се търси да се приложи някаква друга. Намират, че приложената по аналогия от съда правна норма съответства и би отговаряла единствено и само когато положеният от адвоката труд се ограничи до изготвяне на жалба, без процесуално представителство,без някакво друго участие или ангажираност на адвоката по съответното дело. Изтъква се, че в случая освен изготвяне на жалба на процесуалния представител на А. и Г. Д. се наложило да изпълнява допълнителни разпореждания на съда, както и да прави искани от съда уточнения на подадената жалба, като от страна на адвоката представена уточнителна молба с пространно изложение на цялата административна процедура по заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка в опит да обоснове правен интерес от обжалването и под угрозата делото да бъде прекратен поради непредставяне от административния орган на удостоверение. Подчертават, че това са допълнителни часове работа за адвоката, както и прилагане на конкретни знания, които към днешна дата явно изглеждат неоценени и невзети предвид от съда. Считат, че по своето съдържание, време за изготвяне, качество на положения труд тази уточнителна молба напълно съответства на представената по делото писмена защита по същество. На следващо място се изтъква, че адвокатът се е явил в открито съдебно заседание на 25.03. 2025г., където е обсъждал предмета на делото, изложил е искани от съда становища, както по допустимостта на делото, така и по направеното възражение за просрочие на жалбата, а също и по представените от административния орган писмени доказателства. Касаторите са категорични, че дори само участието в открито съдебно заседание отхвърля приложението на чл.9,ал.1 от Наредба№1/2004г., в която норма категорично е разпоредено – „ без процесуално представителство. В частната жалба се посочва още, че дори и хипотетично да се приеме, че не следва да се приложи чл.8, ал.3 от Наредба 1/2004г., а чл.9 ,ал.1 от същата наредба, то съдът не е отговорил на въпроса защо дори и да трябва да се намали възнаграждението на адвоката не се приложи дословно разпоредбата и се определи възнаграждението в размер на 3 /4 от възнаграждението по чл.8 от Наредба№1/2004г., а директно се определя такова в абсолютния минимум от 400лв., при което излиза, че от минимума се определя възнаграждение на абсолютния минимум. Не на последно място, жалбоподателите сочат, че неизпълнението на исканата административна услуга в срок от страна на Община - Варна и редовното изпадане в „безвремие“ на всяка една административна преписка, касаеща заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка е константа в работата на административния орган. Твърди се, че всяка, буквално всяка една такава преписка, е обжалвана в съда за мълчалив отказ и едва, когато се насрочи делото, тогава в открито съдебно заседание административния орган представя изпълнение на своето задължение, разбира се със задължителното възражение за намаляване на разноските на жалбоподателя под установения минимум. Изтъква, че процесуалният представител на жалбоподателите, като пълномощник, постоянно подава искания за такива заверки в различни общини на страната, но единствено и само в Община Варна тези преписки умишлено се забавят, вследствие, на което и АС-Варна и ВАС са затрупани от подобен род дела за мълчалив отказ. Подчертава се, че жалбоподателите са принудени да станат такива от административния орган, при това напълно умишлено, по нечия устна заповед, като им се налага се да плащат адвокатски възнаграждения за защита на правата си, а накрая биват и допълнително „наказвани“ с неприсъждане на това, което са били принудени от административния орган да платят като адвокатско възнаграждение. Категорични са, че всичко това накърнява справедливостта. В частната жалба се навеждат доводи, че и при нормативно определен конкретен размер на адвокатското възнаграждение по чл.8,ал.3 от Наредба№1/2004г. и последващо изцяло субективно намаляване и слизане под законовия минимум как биха могли жалбоподателите да плащат разноски на адвокатите, дори и когато минимално договорените такива няма да им бъдат възстановени. С тези доводи А. Д. и Г. Д. искат от касационната инстанция да постанови съдебен акт, с който да отмени протоколно определение от 25.03.2025г. по адм. дело №3095/2024г. на Варненски административен съд, в частта му, в която след като е прекратил производството по делото поради недопустимост, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка, предвид изпълнението на поисканата от жалбоподателите административна услуга от страна на административния орган, след подаване на жалбата, съдът намалил изплатения адвокатски хонорар на 400 лева, под нормативноустановения минимален размер от 1000лева в Наредба №1/2004г., като незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и немотивираност, като поставите разноски на жалбоподателите, съгласно установения минимален размер от 1000лева на адвокатското възнаграждение в чл.8 ал.3 от Наредба №1/ 2004г. При условия на евентуалност, молят съда, ако прецени за правилно и законосъобразно определяне под нормативно-установения минимум на адвокатското възнаграждение като разноски, да постанови на жалбоподателите да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.8,ал.3 на основание чл.9,ал.1 от Наредба №1/ 2024г. Ответникът Кметът на Община – Варна Б. Коцев, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Минчева, оспорва жалбата като недопустима. Твърди се, че производството по делото е по реда на новия ГПК,в който липсва уредба на обжалването на съдебния акт само в частта му за разноските, когато не се обжалва самия акт, за разлика от отменения ГПК – чл.70 от ГПК/отм./ Кметът на Община-Варна моли съда да постанови съдебен акт, с който да прекрати производството по делото като недопустимо. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното: Предмет на обжалване е Определение №3594 от 25.03.2025г. по адм.д.№3095/2024г. по описа на Административен съд - Варна, постановено в открито съдебно заседание, в частта му, с която съдът е осъдил Община-Варна да заплати на жалбоподателите А. Д. Д. и Г. К. Д., двамата от гр. Варна, разноски по делото в общ размер на 420лв., представляващи адвокатско възнаграждение. За да постанови определението си в частта му за разноските Административен съд – Варна е приел, че действително по делото е представено договор за правна защита и съдействие, който в частта с подписите си има характер на разписка за реално получената сума в брой 1000лв., платена от жалбоподателите в полза на техния пълномощник до делото, както и за внесената държавна такса в размер на 20лв. Съдът обаче е намерил за основателно възражението за прекомерност на това възнаграждение. Аргументирал се, че действително съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1/09. 07.2004г. по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, каквото е настоящето дело, минималният размер на възнаграждението е 1000лв., но че то е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство,защита и съдействие в действително проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, ангажиране на доказателства, формулиране на доказателствени искания пред съда, пледоария по същество на спора и прочие. Съдът е посочил, че в конкретния случай жалбата е изготвена от адв. Атанасов, с което се изчерпва положения от него квалифициран юридически труд в това производство, поради което съдът се е мотивирал, че размерът на дължимото възнаграждение следва да бъде определен по аналогия, съобразно изричното предвиждане на §1 от ДР на Наредбата. Според Административен съд – Варна, аналогичният текст в случая е този по чл.9, ал.1 от Наредба №1/2004г., предвиждащ, че за изготвяне на искова молба, писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор на въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл.248,ал.2 от ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл.7 или чл.8, но не по-малко от 400лв. Съдът е повторил, че в конкретния случай се касае единствено за изготвяне на жалба, поради което и с оглед незначителната фактическа и правна сложност на казуса е присъдил в полза на жалбоподателите частично адвокатско възнаграждение, а именно такова в размер на 400лв., който размер съдът е преценил като справедлив и обоснован и е присъдил разноски в общ размер 420лв., представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. и 20лв. внесена държавна такса. Недоволни така постановеното определение в частта му за разноските, постановено в открито съдебно заседание по адм.д.№3095/2024г. по описа на Административен съд – Варна, проведено на 25.03.2025г., на 31.03.2025г. А. Д. и Г. Д., са депозирали частна жалба, въз основа на която е образувано настоящето дело. По делото не е спорно, че А. Д. и Г. Д. са сезирали Административен съд – Варна с жалба срещу мълчалив отказ за заверяване на Молба- декларация за обстоятелствена проверка и издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за общинска публична/частна собственост, която заверка е необходима във връзка с производство по извършване на обстоятелствена проверка от Нотариус по реда на чл.587,ал. от ГПК, както и че по така подадената жалба е било образувано адм.д.№3095/2024г. по описа на този съд. Жалбата е изготвена и подписана от адв. Д. Пенчева. Първоначално подадената жалба е била оставена без движение, тъй като е била нередовна и е указано на жалбоподателите да отстранят нередовностите в същата. С молба от 29.01. 2025г. нередовностите са отстранени, като е приложено пълномощно за ангажиране на адв. А. Атанасов като процесуален представител на жалбоподателите. Във връзка с ново Разпореждане №1189 по входящ номер№1655/29.01.2025г. от 03.02.2025г., с което жалбата повторно е оставена без движение, от адв. А. Атанасов е изготвена молба с вх.№2681/ 14.02.2025г., с която в изпълнение на указанията на съда се мотивира наличието на оспорен от Г. Д. и А. Д. мълчалив отказ по подаденото от тях заявление, както и наличието на правен интерес от обжалването. /л.36 от делото/. С Разпореждане от 07.03.2025г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. В проведеното открито съдебно заседание на 25.03.2025г. жалбоподателите Г. Д. и А. Д. са представлявани от адв. А. Атанасов. В това съдебно заседание адв. Атанасов е оспорил направеното от ответника възражение за недопустимост на жалбата като просрочена. В същото съдебно заседание съдът е прекратил производството по делото поради отпадането на предмета на оспорване и липса на правен интерес у жалбоподателите, тъй като поисканата от тях административна услуга е извършена. При така установено от фактическа страна настоящият касационен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че изложените в частната жалба доводи имат характер на искане по чл.248,ал. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и следва да се квалифицира като такова. Налице е сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 от ГПК. По отношение на присъдените разноски, които са с акцесорен характер спрямо главния предмет на спора, е предвиден специален ред, както за допълване, така и за изменение на постановеното решение в разпоредбата на чл. 248 ГПК, приложима на основание чл. 228 и чл. 144 АПК. Съобразно даденото нормативно разрешение определението на съда може да се допълни или измени по искане на страна в частта на разноските от същия съд, постановил същото, като съдът се произнася с определение в закрито заседание, което може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционният съд, постановил обжалваното определение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира, поради което делото следва да се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по искането за изменение на определението в частта му за разноските. В процесния случай не е налице произнасяне на АС Варна по адм. дело № 3095/2024 г. по описа на същия съд по искане за изменение или допълнение на постановения съдебен акт определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 25.03.2025г. Ето защо делото следва да се върне на Административен съд – Варна за произнасяне по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК по частна жалба с вх.№5486/31.03.2024 по вх. Регистър на Административен съд – Варна срещу протоколно определение от 25.03.2024г. по описа на този съд, която частна жалба има характер на искане за изменение на постановеното по делото прекратително определение в частта на разноските. Определението на съда в това производство би подлежало на обжалване с частна жалба по реда на чл.229 и сл. АПК от страна по делото, за която то е неблагоприятно. Настоящият касационен състав намира за необходимо да посочи, че при постановяване на определението в частта му за разноските, Административен съд – Варна е приложил правна норма, в редакция на нормата, която не е била в сила към датата на произнасяне .Към датата на постановяване на въпросното определение за присъждане на разноски на жалбоподателите разпоредбата на чл.9, ал.3 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е с друго съдържание тоест съдът е приложил правна норма, в редакция която не е представлявала действащо право към 25.03.2025г. Макар да са изложени мотиви, липсва и изричен отхвърлителен диспозитив за сумата над присъдените разноски, до пълния претендиран от жалбоподателите размер Водим от горното, Върховен административен съд, трето отделение