Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г.

Решение № 123 от 4.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 777/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. [фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 229 от 14.04.2011 г. по гр. д. № 1151/2010 г. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса пред кой родовокомпетентен съд - районен или окръжен следва да се предяви иск за нищожност на влязло в сила съдебно решение. Ответникът Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че жалбата е неоснователна. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е дефиниран в закона, но в съдебната практика се приема, че е налице, когато решението е постановено извън правораздавателната власт на съда, в незаконен състав, при неспазване на писмената форма или неразбираемост на волята на съда, която не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването и др. Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков ред безсрочно - чл. 270, ал. 2 ГПК. И. ред е самостоятелна форма на защита и може да бъде реализирана след като инстанционният ред за разглеждане на спора е изчерпан. При обжалване въззивната и касационната инстанция са длъжни да следят служебно за валидността на решението, но когато този порок не е констатиран и не е отстранен, поради необходимостта правният спор да се разреши с валиден съдебен акт, ГПК предвижда възможност за предявяване на иск за прогласяване на нищожността, безсрочно. Искът е установителен и неоценяем. При липса на специална разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл. 103 и 104 ГПК. Искът е родово подсъден на районния съд, независимо от това дали се иска прогласяване нищожност на районен, въззивен или касационен съд. Разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК определя правомощията на въззивния съд при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК. По основателността на касационната жалба. С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението на Благоевградския районен съд № 7524 от 22.10.2010 г. по гр. д. № 1039/2009 г. на основание чл. 270, ал. 2 предл. първо ГПК и е постановил спорът да се разгледа като първа инстанция от Благоевградския окръжен съд, тъй като систематичното място на уредбата е в главата въззивно обжалване. С оглед разрешението на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване е основателен доводът на касаторите, че решението на Благоевградския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на процесуалните правила - отменително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо то следва да се отмени и делото да се върне на Благоевградския окръжен съд за произнасяне по жалбата по същество при съобразяване на разясненията в ТР 1/2011 г. на ВКС, ОСГК и ТК. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение