Определение № 4411 от 17.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3132/2024 г.

Производство по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 11336/01.06.2026 г. по регистър на ВКС, подадена ищеца и касатор в производството - П. Б. В., чрез адв. З., е поискано допълване на постановеното от ВКС решение № 199/30.03.2026 г. по гр. д. № 3132/2024 г. в частта за разноските с присъждане на сторените от страната пред касационната инстанция такива – за адвокатско възнаграждение и д. такса. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Е. и С. Н., чрез адв. К. считат молбата за неоснователна, а В. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на III г.о. като съобрази искането по молбата и данните по делото намира следното: С решението по чл. 290 ГПК, чието допълване по реда на чл. 248 ГПК се иска, е отменено въззивното решение по гр. д. № 10358/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, II – Б въззивен състав в частта относно иска с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД – за връщане на сумата от 12 000 евро, съставляващи двойния размер на даден от купувача задатък по предварителен договор от 03.12.2018 г. и в частта разноските, присъдени на ответната страна над 450 лева (230. 08 евро) за първоинстанционното производство и над 850 лв. (434. 60 евро) за въззивното производство и делото в тази част е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С решението на касационния съд е оставено в сила посоченото въззивно решение в останалата му обжалвана част – по осъдителния иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна неустойка от 4 100 евро. Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Разноски в производството се присъждат, вкл. и по реда на чл. 248 ГПК на страната само при постановен удовлетворителен за нея резултат. В едната си част посоченото решение на ВКС е отменително (спрямо въззивното решение на СГС по иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД) като делото е върнато в тази част на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав. В останалата му обжалвана част решенето на градския съд е оставено в сила – в частта за отхвърляне на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявен от молителя В.. Съгласно чл. 81 ГПК ВКС присъжда разноски, само когато с неговия съдебен акт приключва разглеждането на делото. В останалите случаи, при които въззивното решение се отменя или обезсилва, а делото се връща за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК разноските, включително и тези за касационното производство, се присъждат от въззивния съд в решението, което той ще постанови при новото разглеждане на делото. В случая това привило е приложимо относно предявения иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, по отношение на който производството е висящо. В частта на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД производството е приключило и той е отхвърлен с влязло в сила решение, т. е. постановеният от ВКС резултат по тази претенция е неблагоприятен за ищеца (молителя). Ето защо, както съобразно произнасянето по иска по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, така и това по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД липсват предпоставки за допълване на решението по чл. 290 ГПК в частта за разноските и заявената в този смисъл молба следва да се остави без уважение. Воден от горното, ВКС, състав на III г. о.,