Определение № 200 от 19.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1886/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Агенция “Митници”, [населено място] срещу разпореждане от 15.10.2012 г. по гр.д. № 42011/2012 г. на Софийски градски съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист по същото дело за сумата 2 400 лв. - парично обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа поради незаконно уволнение, за времето от 18.11.2011 г. до 26.01.2012 г. Поддържа се, че разпореждането е неправилно, с оглед забраната на чл.243, ал.2 ГПК за допускане изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавно учреждение и забраната за допускане на изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения по чл.519, ал.1 ГПК. Ответникът по частната жалба К. Д. Г., чрез адвокат Г. С. в писмения отговор изразява становище, че самият жалбоподател не е допуснал изпълнение на въззивното решение, за което го е уведомил, затова частната жалба била безпредметна- липса на правно действие от съдебното разпореждане и издадения изпълнителен лист. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното разпореждане Софийски градски съд е разпоредил издаване на изпълнителен лист на основание въззивното решение № 6462 от 4.10.2012 г., постановено по гр.д. № 4201/2012 г. От данните по делото е видно, че то не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с касационна жалба от частния жалбоподател- Агенция “Митници”, [населено място]. Агенцията е държавно учреждение, а срещу държавни учреждения съгласно разпоредбата на чл.243, ал.2 ГПК не се допуска изпълнение на невлязло в сила съдебно решение. Затова и разпореждането на въззивния съд, с което е разпоредено издаване на изпълнителен лист, следва да бъде отменено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.