Определение № 133 от 11.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна частна жалба от ищеца Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, чрез В. П. ст.инспектор в ТД – София на КПКОНПИ срещу решение № 548/26.05.2021 г. по в.гр.дело № 130/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 24.07.2020 г. по гр.дело № 3476/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения иск от КПКОНПИ срещу Н. А. Н. по чл.74 ЗОПДНПИ/отм./ за отнемане в полза на държавата на сумата 301 792.36 лв., изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка в евро, открита в Първа инвестиционна банка с титуляр „Български недвижими имоти” ООД. и за сумата 55 260.02 лв. изтеглена на каса от ответника от разплащателна сметка в евро, открита в Първа инвестиционна банка с титуляр”Български недвижими имоти” ООД. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. В изложението е формулиран правния въпрос: Следва ли да се изключват от формирането на „значително несъответствие” по смисъла на пар.1,т.7 ДР на ЗОПДНПИ/отм./ преминалите по банкови сметки суми, поради обстоятелството, че това имущество не е налично в края на проверявания период и същите подлежат ли на отнемане в полза на държавата, ако за тях не е установен законен източник на средствата за придобиването им по смисъла на чл.1,ал.2 ЗОПДНПИ/отм./? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Н. А. Н., чрез адв. Д. З. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Съдът преценява, че производството по настоящото дело следва да се спре, тъй като правният въпрос, формулиран от жалбоподателя е предмет на тълкуване по тълкувателно дело № 4/2021 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС. Тълкувателното дело на ОСГК на ВКС е образувано с разпореждане от 15.10.2021 г. на Председателя на ВКС. Предмет на тълкувателното решение са въпросите: 1. представляват ли „имущество” по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за приобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Като взема предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение