Определение № 10845 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8478/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Т. Б., подадена чрез адв. С. Николов, против определение от 05.06.2024 г. по адм. дело № 3073/2024 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. С оспорения съдебен акт е спряно производството по адм. дело № 3073/2024 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, до приключване на производството по конституционно дело № 1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 г. на Конституционния съд на Република България. С частната жалба се иска отмяна на определението, тъй като не е изпълнен фактическият състав, очертан в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В жалбата се твърди, че решението на Конституционния съд не би могло да преуреди със задна дата възникналите правоотношения, предмет на спора. Независимо от изхода на цитираното по-горе конституционно дело, съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 14, ал. 3 от Закона за Конституционния съд (КС), решенията на КС имат действие занапред, считано от влизането им в сила – три дни след обнародването в Държавен вестник. Следователно, решението, с което се обявява противоконституционност, действа само занапред и не преурежда със задна дата вече възникнали публични правоотношения, а актът, който е обявен за противоконституционен не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Освен изложеното частният жалбоподател счита, че съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Излага, че оспорената пред КС разпоредба е неприложима към настоящото дело. Предвид всичко изложено се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно. Ответникът – Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), чрез пълномощника юрк. Й. Антова, изразява становище за основателност на частната жалба. Счита, че протоколното определение от 05.06.2024 г. по адм. дело № 3073/2024 г. по описа на Върховния административен съд е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че на основание чл. 151, ал. 2 и ал. 14 от Закона за Конституционния съд, решенията на КС имат действие занапред, считано от влизането им в сила – три дни след обнародването им. Относимо към правния спор е и обстоятелството, че ПК на ВСС е действала законосъобразно при вземане на своето решение, съобразявайки се с чл. 142, ал. 1 от АПК, а именно съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Конституционно дело № 1/2024 г. и постановеното по него определение за допустимост не променя факта, че при произнасяне ПК на ВСС е действала съобразно закона и съществуващата към момента правна уредба, във връзка с промените приети със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106/22.12.2023 г.) и определянето на една Върховния прокуратура, която се ръководи от главния прокурор, Върховната административна прокуратура не се явява самостоятелен орган на съдебната власт, за който на основание чл. 189, ал. 1 от ЗСВ съответната колегия на ВСС да обяви свободните длъжности поотделно за всеки орган на съдебната власт, липсва и учредено правоприемство на този орган на съдебната власт. Предвид изложеното, ответникът моли да се приеме, че са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК спрямо протоколното определение от 05.06.2024 г., постановено по адм. дело № 3073/2024 г. по описа на ВАС и същото да се отмени, като административното производство не е следвало да бъде спряно, предвид липсата на предпоставките за това. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като прецени събраните по делото доказателства, исканията и твърденията на страните приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Върховния административен съд по адм. дело № 3073/2024 г. е образувано по жалба на И. Т. Б. – прокурор в Окръжна прокуратура – София против мълчалив отказ на ПК на ВСС по заявление вх. № ВСС-715 от 15.01.2024 г., с което като участник в обявения конкурс за повишаване и преместване във Върховната административна прокуратура (сега Върховна прокуратура) е поискала да бъде назначена по реда на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ, на длъжност „прокурор във Върховна прокуратура“. По жалбата на И. Т. Б. против решение по т. 5.1 от протокол № 9 от 06.03.2024 г. на ПК на ВСС, която на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет, с което се оставя без уважение заявление с вх. № ВСС-715/15.01.2024 г. за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 от ЗСВ на длъжност „прокурор“ във Върховната прокуратура, е образувано адм. дело № 3835/2024 г. на Върховния административен съд, което е присъединено към адм. дело № 3073/2024 г. на Върховния административен съд за съвместно разглеждане и решаване в едно общо производство. С обжалваното пред настоящата инстанция определение от 05.06.2024 г. по адм. дело № 3073/2024 г. на Върховния административен съд, е спряно производството по делото, до приключване на производството по конституционно дело № 1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 г. на Конституционния съд на Република България. За да постанови този правен резултат Върховният административен съд е приел, че пред КС по искане на Президента на Република България (РБ) е образувано конституционно дело № 1/2024 г., към което е присъединено конституционно дело № 2/2024 г. по искане на 48 народни представители с предмет установяване на противоконституционност на всички разпоредби от ЗИД на Конституцията (ДВ, бр. 106/2023 г.), в това число и разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията на РБ, която към момента на постановяване на обжалваното определение предвижда, че структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. С оглед действащата към този момент разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, в структурата на Прокуратурата на РБ съществува единствено Върховна прокуратура, като считано от 22.12.2023 г. не съществува Върховна административна прокуратура. Доколкото жалбоподателката е кандидатствала в конкурс за повишаване и преместване във Върховна административна прокуратура и претендира назначаване по чл. 193, ал. 6 от ЗСВ за длъжността „прокурор“ във Върховна прокуратура, съдебният състав е приел, че са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК с оглед определението на КС за допустимост на производството от 08.03.2024 г., поради което и производството по адм. дело № 3073/2024 г. на Върховния административен съд е спряно до постановяване на решение от КС по конституционно дело № 1/2024 г. и присъединеното към него конституционно дело № 2/2024 г. Така постановеното определение е правилно. При определянето на законосъобразността на определението за спиране следва да се вземе предвид характера и действието на решенията на КС при съобразяване с разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията, според което актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Такова тълкуване е направено в т. 2 от решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС, като е разгледано действието на решението на КС, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и такива, които са предмет на висящи съдебни производства, с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията. След подробен анализ КС е формирал извод, че въведеното с разпоредбата правило не е абсолютно и изключенията от него могат да бъдат обосновани. В решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. на КС е посочено следното: „Във връзка с предмета на конституционното дело от особено значение е и тълкуването на съдържанието на разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, уреждаща контрола за конституционосъобразност, упражняван по конкретен повод. Съгласно цитираната разпоредба, когато установят несъответствие между закона, приложим по висящото пред тях дело и Конституцията, Върховният касационен съд и Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд. Конституцията очевидно цели да осуети решаването на висящото дело съобразно един твърдян противоконституционен, порочен закон и затова постановява то да бъде спряно, за да се изчака произнасянето на Конституционния съд. Спирането би се лишило от смисъл, ако делото трябва да се реши съобразно противоконституционния закон. Въпросът за конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има ефект за разрешаване на правния спор, по повод на който е сезиран Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията. Освен изложеното в решението на КС е прието още: „Ако спрямо висящите съдебни производства решението на Конституционния съд действа според общото правило „ex nunc“, съдебните състави ще са обвързани да разрешат спора съобразно обявения за противоконституционен материален закон. За да не се стигне до такъв несправедлив изход на съдебния процес, от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията се извежда изключение от общото правило на чл. 151, ал. 2, изр. трето. Противното би означавало да се отрече принципът на върховенството на Конституцията, принципът на правовата държава, принципът на непосредствено действие на конституционните разпоредби, да се потъпче правото на всяко лице да защитава пряко правата си чрез позоваване на Конституцията и правото на всяко лице да се обръща към съда, за да получи защита на конституционните си права и свободи“. В заключение, КС указва, че „абсолютно действие „занапред“ на решение за невалидност на акта, предмет на контрол на конституционност, е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, и конституционният законодател допуска имплицитно изключение от правилото в чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията“. Всичко изложено в решението на КС относно тълкуването на разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. трето от Конституцията, води до извод за правилност на оспореното пред настоящата инстанция определение за спиране на съдебното производство до произнасяне на КС по к. д. № 1/2024 г. и присъединеното към него к. д. № 2/2024 г. В КСРБ е образувано к. д. № 1/2024 г. по искане на Президента на РБ за установяване на противоконституционност на § 2, 3, 5 (относно чл. 91б, ал. 2), 7, 8, 9, 14 (относно чл. 129, ал. 3) и 15 (относно чл. 130, ал. 3) от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на РБ (ЗИД на Конституцията; обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.), към което е присъединено к. д. № 2/2024 г., образувано по искане на 48 народни представители от 49-тото Народно събрание за установяване на противоконституционност на всички параграфи на ЗИД на Конституцията. Предметът на противоконституционност е и новата разпоредба на чл. 126, ал. 1 от Конституцията, според която структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Посочената разпоредба е пряко свързана с предмета на спора по адм. дело № 3073/2024 г., поради което единствено спиране на производството до произнасяне на КС би препятствало възможността, делото да бъде решено в съответствие с един твърдян противоконституционен, порочен закон. По изложените съображения, настоящият състав приема частната жалба за неоснователна, а оспореното протоколно определение за правилно, поради което следва да бъде оставена в сила. Извън горното следва да се отбележи, че към настоящия момент КС се е произнесъл с решение № 13 от 26.07.2024 г. по к. д. № 1 и присъединеното към него к. д. № 2/2024 г. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,