Определение № 8529 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2023 г.

Производство по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпило е искане от А. Н. А. [ЕГН] чрез пълномощник адв. Илиева, за изменение на поставеното Решение № 3926 от 02.04.2024 г. по адм. дело № 11428/2023 г в частта му на присъдените в полза на НАП разноски в размер на 185 646,36 лв. В молбата се поддържа, че дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение, са прекомерни предвид процесуалната активност на НАП. Сочи се, че присъждането на разноски, по Наредба № 1/2004г. е в противоречие и с решение на СЕС по дело С-438/22. Моли се да бъде постановено определение, с което да се измени решението по адм. дело № 11428/2023г. в тази му част. Ответната страна – директора на дирекция ОДОП София процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 248 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно. Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Отговорността за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, респек. чл. 78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и може да бъде осъществена само по висящия процес. За да бъде реализирана е необходимо своевременно да е отправено искане пред компетентната съдебна инстанция. По принцип разноски се дължат, ако са претендирани своевременно, какъвто е настоящият случай. В конкретния случай се касае за производство по административно дело с определен материален интерес и е приложима нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК – присъжда се юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са посочени в Наредба № 1/09.07.2004г., издадена на основание чл. 36, ал. 3 от ЗА. Определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в минимален размер по Наредбата, в съответната и редакция към постановяване на решенията на първоинстанционния съд и на касационната инстанция и е съобразено със сложността на спора от фактическа и правна страна. Процесуалния представител на касатора, според настоящата инстанция е извършил процесуални действия в обем съизмерим с определеното възнаграждение – подадена е касационна жалба с пространно развити доводи срещу оспореното решение, юрисконсулта се е явил в с.з. пред ВАС да защити подадената касационна жалба и е представил впоследствие писмени бележки по съществото на спора. Следва да се посочи, че на А. Н. А. [ЕГН] са присъдени разноски, която сума е съизмерима с минималните възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г., с оглед установения материален интерес. Би се получило така, че ако ответната страна би спечелила спора, на нея ще се присъдят разноски по Наредба № 1, а ако спора се спечели от издателя на акта, за него разноски ще се присъдят в по - нисък размер т.е. при извършване на еднакви по обем процесуални действия от процесуалните представители на страните по делото, разноските за физическото лице за адвокатско възнаграждение ще са по-високи от тези на органа за юрисконсултско възнаграждение, което е в противоречие с принципа за равенство между страните и в противорече с решение на СЕС по дело № С-438/22, където се сочи, че определянето на възнаграждение не следва да противоречи на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар т.е. следва да се определи такова възнаграждение на страните което да не води до неравенство между тях, поради което в конкретния случай юрисконсултското възнаграждение е било определено със съдебното решение по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., в минималния предвиден размер. Поради това настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, предвид което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,