Решение № 6017 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2017 г.

Решение № 6017 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. град (ТП на НОИ - С. град) срещу решение № 1267/28.02.2017 г., постановено по адм. дело № 10883/2016 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отменено решение № 1040-21-265/29.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С. град, с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-52-00398245/06.01.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Преписката е изпратена на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - С. град за ново произнасяне по искането на Г. Д. Д. за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 3576809 серия А-2015 г. за периода 15.10.2015 г. - 20.11.2015 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - Г. Д. Д., чрез процесуален представител, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-21-265/29.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С. град, с което е потвърдено разпореждане № О-21-999-52-00398245/06.01.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, с което на основание чл. 40, ал. 3 от КСО и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от Държавното обществено осигуряване е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване на Г. Д. Д. по болничен лист № 3576809, серия А-2015 за периода 15.10.2015 г. - 20.11.2015 г., тъй като лицето няма качество на осигурено за общо заболяване и майчинство. Видно от констативен протокол № КП-5-21-00164742/08.08.2016 г. за извършена проверка по разходите на ДОО на "Столичен електротранспорт" ЕАД се установява, че лицето Г. Д. е назначена съгласно трудов договор № 535/11.07.2011 г., считано от 01.07.2011 г. на длъжност "ватман". За лицето няма подадено уведомление за прекратено трудово правоотношение. От представеното експертно решение № 2022/09.06.2015 г. на ТЕЛК за общи заболявания, I МБАЛ, II състав, Г. Д. е освидетелствана с право на пенсия, като е посочено, че не може да изпълнява заеманата длъжност до явяване на ТОЛЕК. Съгласно протокол от заседание на комисия по трудоустрояване от 27.07.2015 г. е отправено запитване от "Столичен електротранспорт" ЕАД дали лицето може да работи като "шлосер" на четири часов работен ден, като в отговор становището на ТЕЛК е обективирано в ЕР № 2772/24.09.2015 г., съгласно което лицето не може да изпълнява предлаганата длъжност "шлосер". За периода от 09.06.2015 г. до 31.07.2015 г. лицето е било в платен годишен отпуск. Видно от заповед № 755/04.08.2015 г. на работодателя "С. Е." ЕАД. на Г. Д. е изплатено обезщетение по чл. 217, ал. 1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение от 03.08.2015 г. до датата на трудоустрояване на лицето. От представените от осигурителя фишове се установява, че за м. 08 и м. 09.2015 г. на лицето е начислено и изплатено парично обезщетение по чл. 217 от КТ в размер на 893, 00 лева, а за м. 10.2015 г. /10 дена/-до 15.10.2015 г. обезщетението е в размер на 405.90 лв. При проверка на дневника за приети болнични листове и други съпровождащи ги документи се установява, че за периода от 15.10.2015 г. до 16.07.2016 г. /вкл./ Г. Д. е във временна неработоспособност поради общо заболяване, за което има постановени разпореждания за отказ. По делото е представена справка от книгата за ежедневен инструктаж за периода 01.08.2015 г. - 14.10.2015 г., от която се установява, че Г. Д. е удостоверявала присъствието си с подпис в книгата от 03.08.2015 г. до 13.10.2015 г. без почивните и празнични дни. За дните 17.08.2015 г., 19.08.2015 г., 28.08.2015 г. и 14.10.2015 г. същата не е удостоверявала присъствие с подпис в книгата за ежедневен инструктаж. Вещото лице също така констатира, че от предоставената справка за ежедневни наряди за периода 01.08.2015 г. -14.10.2015 г. Г. Д. фигурира в ежедневния наряд, съгласно трудов договор сключен с ръководството на ТД "И." и е включвана в посочения период в работния график на ватманите с работно време от 7.30ч. до 16.00 ч. От 15.10.15 г. се води в дългосрочен болничен. Първоинстанционният съд въз основа на обсъдените поотделно и в своята съвкупност гласни, писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, намира за установено, че жалбоподателката за периода 01.08.2015 г. - 14.10.2015 г., е имала сключен трудов договор от 11.07.2011 г. със "Столичен електротранспорт" ЕАД на длъжност "ватман" и той не е бил прекратяван. Обоснован е извод, че обстоятелството по изплащане обезщетение по чл. 217 от КТ не е относимо към валидността на договора, а въз основа свидетелските показания на свидетеля С. Д. се приема, че този договор не е прекратен, а напротив жалбоподателката е била резервен ватман в деня на настъпване на временната неработоспособност. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че дори към деня на настъпване на временна неработоспособност 15.10.2015 г. жалбоподателката да е била с прекъснато осигуряване за общо осигуряване и майчинство, това обстоятелство е ирелевантно за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност към този период, тъй като 6 месечният срок за наличие на осигуряване за риска общо заболяване по нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО не е ограничен във времето преди настъпване на осигурителното събитие, а от неизпълнението на задължението на своя работодател да бъде осигурена за тези покрити рискове, същата не може да търпи отрицателни правни последици. Решаващият съд намира, че обстоятелството, че за този период осигурителят не е начислил осигурителни вноски не променя горните изводи, тъй като качеството осигурено лице по смисъла на § 1, т. 11 от КСО на лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО е обвързано от дължимостта на такива вноски. Изложени са съображения за основателност доводите на жалбоподателката, че нарушенията, допуснати от работодателя, са обосновали неправилни изводи на органите на НОИ, относно правото й на обезщетение по чл. 40, ал. 1 от КСО. В производство по проверка законосъобразността на първоинстанционното решение, Върховният административен съд намира, че касационната жалба е основателна. Атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, тъй като страда от пороци, обуславящи наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Процесното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото не е спорно обстоятелството, че за процесния период Г. Д. е в трудово правоотношение, възникнало от валидно сключен трудов договор със "С. Е." ЕАД, въз основа на който е била осигурена за фонд Пенсии на ДОО и за ДЗПО. Предмет на спора пред АССГ е законосъобразността на постановените от ТП на НОИ - С. град административни актове, с които е прието. че към датата на настъпване на временната неработоспособност на 15.10.2015 г. Г. Д. не е била осигурено лице за риска общо заболяване и майчинство, поради което не е отговаряла на една от императивно установените предпоставки по чл. 40, ал. 1 КСО за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност по цитирания болничен лист. Съгласно чл. 40, ал. 1 КСО, в приложимата редакция (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Анализа на цитираната норма налага извода, че за придобиване право на парично обезщетение за общо заболяване е необходимо към датата на настъпване на риска кумулативно да са налице две предпоставки: 1/ лицето да е осигурено за този риск и 2/ да има най-малко шест месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. Предвид горното, основателни са доводите на касатора досежно неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Изводите, обективирани в обжалвания съдебен акт, съгласно които наличието на шест месеца осигурителен стаж за риска общо заболяване и майчинство е достатъчно условие за придобиване право на парично обезщетение за временна неработоспособност, са неправилни. Нормата на чл. 9, ал. 3, т. 4 КСО установява, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху полагащото се обезщетение. Съгласно императивната разпоредба на чл. 9, ал. 5 КСО, осигурителните вноски по ал. 3 са в размерите за фонд "Пенсии", съответно фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд. С оглед изложеното, основателни са доводите на касатора, че изплатеното за периода 01.08.2015 г. до 14.10.2015 г. на Г. Д. обезщетение по чл. 217 КТ е релевантно относно осигурителното правоотношение и в частност относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност, тъй като по силата на чл. 9, ал. 5 КСО осигурителят "С. Е." ЕАД не е имал задължение да внася осигурителни вноски в размерите за общо заболяване и майчинство, поради което и същите не са били дължими, за да се приеме, че на основание § 1, т. 3 от ДР на КСО жалбоподателката следва да се счита като осигурено за този риск лице. Длъжностното лице, осъществяващо ръководство и контрол по изплащане на обезщетенията и помощите е административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 5, ал. 6 КСО и чл. 1, ал. 2 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от ДОО при преценка на правото на парично обезщетение, то е длъжно да се произнесе въз основа на данните относно осигуряването на лицето, подадени от осигурителя на основание чл. 5, ал. 4 КСО. Предвид обстоятелството, че за месец октомври 2015 г., Г. Д. е получавала обезщетение по чл. 217 КТ и не е осигурена за риска общо заболяване, то правилно е прието, че не е налице една от двете задължителни предпоставки за придобиване правото на обезщетение - към датата на настъпване на неработоспособността лицето да е осигурено за този риск. Основателни са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Доводите на Д., че за периода на изплащане на обезщетение за трудоустрояване се е явявала на работа по устна заповед и е изпълнявала определени задължения, като е полагала труд, за който й се следва възнаграждение касае изпълнение на трудовото правоотношение със "С. Е." ЕАД, поради което представлява трудовоправен спор по смисъла на чл. 357, ал. 1 КТ, по който ТП на НОИ - С. град не е страна и не е компетентно да се произнася. В тази връзка, изложените възражения не са били предмет на разглеждане при постановяване на решение № 1040-21-265/29.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С. град, с което се осъществява контрол за законосъобразност на постановения отказ, обективиран в разпореждане № О-21-999-52-00398245/06.01.2016 г. на Ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3, изр. последно КСО, разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ. В случай, че по предвидения в закона съдебен ред се установи, че за периода на изплащане на обезщетението по чл. 217 КТ Г. Д. е упражнявала трудова дейност, за която й се следва трудово възнаграждение, върху което съответно се дължат осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, то разпореждането за отказ за изплащане на обезщетение за временна неработоспособност подлежи на отмяна по реда на цитираната разпоредба. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция решение № 1040-21-265/29.09.2016 г. на директора на Териториално поделение на НОИ - С. град, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърдения с него отказ, обективиран в разпореждане № О-21-999-52-00398245/06.01.2016 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на Г. Д. Д., следва да се отхвърли като неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,