Определение № 110 от 17.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 985/2019 г.

Производството е по чл. 44 ал.1 от НПК и е образувано по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд гр. Ловеч за решаване на въпроса кой е местнокомпетентният съд за разглеждане на нчд № 918/19 г. по описа на същия съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да разгледа делото е РС гр. Плевен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото, установи следното: С решение от 16.05.2019 г. по чнд № 912/19 г. на РС гр. Плевен, на основание чл. 164 ал.3 от Закона за здравето В. В. Д. е бил настанен на задължително лечение в ДПБ гр. Ловеч. На 16.09.2019 г. Д. е подал искане пред РС гр. Плевен за прекратяване на задължителното настаняване на лечение и е било образувано нчд № 1893/19 г. по описа на РС гр. Плевен. С разпореждане от 16.09.2019 г. съдията-докладчик е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като лицето е настанено в ДПБ гр. Ловеч и съгласно разпоредбата на чл. 164 ал.3, вр. ал.1 от Закона за здравето делото следва да бъде разгледано от съда по местонахождението на лечебното заведение. Прекратил производството пред себе си и изпратил делото на РС гр. Ловеч. С определение от 26.09.2019 г. по нчд № 918/19 г. на РС гр. Ловеч съдията- докладчик също приел, че делото не от компетентността на този съд. От мотивите на определението е видно, че Ловешкият районен съд е установил, че В. Д. не е постъпвал на лечение в ДПБ гр. Ловеч и пребивава на адреса си в [населено място]. Приел е, че компетентен да разгледа делото е съдът по местоживеене, поради което прекратил производството и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд споделя аргументацията в съдебния акт на Ловешкия районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 164 ал.1 от ЗЗ задължителното лечение се прекратява с изтичане на срока, за който е постановено или с решение на районния съд, в чийто район се намира лечебното заведение. По аргумент за противното, след като лицето не е постъпвало в лечебно заведение и решението за настаняването му не е изпълнявано, то компетентен да се произнесе по депозираното искане от В. Д. е съдът по местоживеенето му, а именно РС гр. Плевен. Водим от гореизложеното и на основание чл. 44 ал.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение