Определение № 256 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2019/2019 г.

Образувано е по молба от Т. И. Н. за отмяна на следните влезли в сила актове по гр.д. № 427/ 2014 г. на Районен съд - Плевен: · определение № 921/ 28.02.2014 г. в частта, с която В. Н. Н. е осъден да заплати на Ц. Н. Н. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 360.00 лв. – разноски и · разпореждане от 20.02.2015 г. за издаване на изпълнителен лист на основание влязлото в сила определение по разноските. Молбата е обоснована с твърдения, че молителят е съпруг на ищеца по приключилото дело, а принудителното изпълнение на вземането за разноски било насочено върху имот, който е лична на молителя собственост. С тази група твърдения се обосновава основанието по чл. 304 ГПК. В молбата са изложени и друга група твърдения за престъпни действия на съда във връзка с постановените актове. С тях се обосновава основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молбата съдържа доводи, че определението е неправилно. Не било доказано ответникът да е заплатил адвокатски хонорар по приключилото дело. Освен това разпореждането за издаване на изпълнителен лист нямало съдържанието, което законът изисква. Ответникът по молбата В. Н. Н. я намира за основателна. От другия ответник по молбата Ц. Н. Н. не е постъпил писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че следва да я остави без разглеждане по същество, дори да приеме, че има допустим предмет: влязлото в сила определение, - като разрешаващо със сила на пресъдено нещо въпроса за отговорността на ищеца за разноските при прекратяване на делото (чл. 78, ал. 4 ГПК), а разпореждането за издаване на изпълнителен лист, – като свързано с основния предмет на искането за издаване на изпълнителен лист (за правото на принудително изпълнение). Съображенията са следните: Чл. 304 ГПК признава право на молба на отмяна в полза на задължителният другар (факултативен или необходим) – лице, което влезлият в сила акт обвързва със задължителна сила, въпреки че не е било страна по делото. Това право за молителя обективно не може да произтече, само защото е съпруг на ищеца по приключилото дело. Възможен длъжник по вземането за разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, пресъдено с влязлото в сила определение, е единствено ищецът; не и неговият съпруг. Разпореждането за издаване на изпълнителен лист е акт на съда в изпълнителното производство (аргумент от систематиката на чл. 406 ГПК). Институтът на необходимото другарство е неприложим в изпълнителното производство. Чл. 216 ГПК, който предвижда другарството, е част от исковото производство, а за всяко друго, предвидено в ГПК, не се прилага. Основанието за отмяна по чл. 304 ГПК обективно е необосновимо и чрез твърдения за насочване на принудителното изпълнение за паричното притезание върху имот, който е чужда (на молителя), а не на длъжника по изпълнението собственост. Основанието за отмяна на влязло в сила решение по чл. 304 ГПК, а и всяко друго по чл. 303, ал. 1 ГПК, обективно не са по съображения, свързани с материалната и/ или процесуална законосъобразност на принудителното изпълнение. Следователно твърденията по молбата за отмяна за незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение са негодни да ги обосноват. Молителят не е страна по делото, по което са постановени определението за разноските и разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Само заинтересованата страна (тази, която е участвала по приключилото дело и има правен интерес) разполага с надлежна процесуална легитимация да се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, а и на всяко друго, предвидено в чл. 303, ал. 1 ГПК, – аргумент от буквалния прочит на разпоредбата. Обективно негодни да покрият такова основание са и релевираните в молбата доводи за неправилност на определението за разноските и по съдържанието на разпореждането за издаване на изпълнителен лист. На второ място, те обективно надхвърлят правния интерес, а с това – и надлежната легитимация на молителят да ги изтъква. Както бе обяснено, действието (последиците) на никой от двата влезли в сила акта не рефлектира в правната му сфера.