Решение № 13585 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2014 г.

Решение № 13585 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1411/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната комисия по хазарта против решение № 7420 от 28.11.2013 г. по адм. дело № 3282/2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № ЧР-01-69/06.03.2013 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Теодора Костова Танева е прекратено, считано от 07.03.2013 г., поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, тъй като длъжността е съкратена, а заповедта в този смисъл е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Танева против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото от първоинстанционния съд. Заключението на съдебния състав, че независимо че е издадена от компетентен орган (съгласно чл. 6, ал. 3, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната комисия по хазарта и нейната администрация, председателят е орган по назначаването на държавните служители в комисията) и при спазване на формалните изисквания на чл. 108 от ЗДСл, заповедта следва да бъде отменена, следва да бъде споделено по съображения за постановяване на заповедта в противоречие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. В случая следва да се приеме, че предпоставките, предвидени в текста формално са осъществени. Установено е, че жалбоподателката пред първоинстанционния съд и ответник в касационното производство е назначена на длъжност "юрисконсулт" в отдел "Правни дейности" в дирекция "Контрол и правни дейности" в Държавната комисия по хазарта и заема една от трите бройки за тази длъжност, съгласно длъжностното разписание от 25.02.2013 г. Общо бройките в отдела са шест, като е предвидена една бройка за длъжността "началник отдел", която е вакантна, две бройки за длъжността "старши юрисконсулт" една, от които също е вакантна и три щатни бройки за длъжността "юрисконсулт", като всички са заети (поименно разписание на длъжностите от 25.02.2013 г.). Със заповед № 3-90/06.03.2013 г. органът по назначаването, въз основа на докладна записка от изпълняващия длъжността началник на отдел "Правни дейности", предприема длъжностни промени в състава на отдела, като считано от 07.03.2013 г. съкращава една бройка за длъжността "юрисконсулт" в отдел "Правни дейности" и създава длъжност "главен юрисконсулт" в същия отдел. На основание цитираната заповед и утвърденото във връзка с това ново длъжностно разписание на дирекцията, считано от 07.03.2013 г. бройките за длъжността "юрисконсулт" в отдел "Правни дейности" са намалени с една. Общата численост на отдела е запазена като една от бройките за длъжността "старши юрисконсулт" продължава да е вакантна (длъжностно и поименно разписание от 07.03.2013 г.). На това основание със заповедта, предмет на оспорване служебното правоотношение на Танева е прекратено. Функциите, изпълнявани от Танева по процесуалното представителство по дела, изготвяне на проекти за наказателни постановления, по консултации на служители в комисията, по подготовка на писма, становища, жалби, справки, по оказване правна помощ на длъжностни лица в комисията, по работа с АИС "е - документооборот" са запазени в новосъздадената длъжност "главен юрисконсулт". Променени са изискванията за заемане на последната длъжност като е предвидено същата да се заема от лице с 4 години професионален опит в правната и/или бюджетната сфера. Такъв не се изисква за длъжността "юрисконсулт". Останалите изисквания за длъжността "юрисконсулт" и за "главен юрисконсулт" са идентични (съпоставка на длъжностната характеристика за "юрисконсулт" и за "главен юрисконсулт"). При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл формално са изпълнени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Следователно, за да възникне основанието, посочено в нормата, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая, с оглед данните по делото следва да се приеме, че длъжността като нормативно определена позиция е запазена, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Тези обстоятелства формално обосновават извод за съответствие на заповедта с изискванията на закона. Същевременно обаче всички събрани по делото доказателства сочат, че независимо, че формално осъществява предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл оспорената заповед е постановена в противоречие с целта на закона - порок, който съгласно чл. 146, т. 5 от АПК, е самостоятелно основание за нейната отмяна. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата на съответното административно звено като дейността се възложи на по-малко на брой, но по-квалифицирани служители. В случая в противоречие с целта на закона общата численост на отдела не е намалена, запазена е числеността на щатни бройки, които са вакантни (една бройка за длъжността "старши юрисконсулт" в отдел "Правни дейности", не е заета), а същевременно е премахната една щатна бройка за длъжността "юрисконсулт", за която всички бройки са заети и която осъществява функции по процесуално представително по дела броят, на които съгласно представената от изпълняващия длъжността "началник на отдел "Правни дейности" докладна записка, е значително увеличен. Това налага извода, че действията на органа по назначаването не са насочени към оптимизиране на работата, а към прекратяване на служебното правоотношение с конкретен служител, което в противоречие с целта на съкращението. Изложеното мотивира заключението, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. Ето защо като достига до извод в този смисъл и отменя административния акт първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с нормативната уредба. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено в съответствие със събраните доказателства. Представените по делото длъжностни и поименни разписания обосновават извода на съдебния състав за постановяване на административния акт в противоречие с целта на закона. По тази причина възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт не се споделя от настоящата инстанция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а решението е постановено след обсъждане на доказателствата и доводите на страните. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК законосъобразността на административния акт е преценена на всички, предвидени в чл. 146 от АПК основания. Решението е постановено след цялостно обсъждане на всички представени доказателства, а изводите на съдебния състав са подробно мотивирани с конкретни съображения относно основателността на жалбата. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство, Държавната комисия по хазарта следва да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 650.00 лв. разноски по делото. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,