Определение № 199 от 13.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 27/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата З. Р. Т., чрез адв.К. К. срещу решение № 12417/24.11.2020 г. по гр.дело № 1246/2018 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 20.02.2017 г. по гр.дело № 6469/2013 г. на Софийски градски съд в уважената част на предявения иск от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество срещу З. Р. Т. с правно основание чл.28,ал.1,вр.чл.10, вр.чл.4, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния и процесуален закон, и необоснованост. В изложението са формулирани правните въпроси: 1. При изследване на връзката между престъпното деяние по чл.3,ал.1 ЗОПДИППД/отм./ и придобиването на имуществото, чието отнемане се иска съдът следва ли да обсъди и извърши преценка на вида и характера на конкретната престъпна дейност, придобивните способи и евентуалните последващи трансформации на имуществото, както и на всички други твърдяни и установени по делото, релевантни факти и логически взаимовръзки? 2. Кои са принципите и критериите, използвани с цел установяване дали дадено движими и недвижимо имущество е в резултат на точно конкретно извършено престъпление, когато са налице няколко престъпления и съответно придобито различно по вид и обем движимо и недвижимо имущество? 3. Необходимо ли е да има пряка причинна връзка между придобитото имущество и престъпната дейности ако да в какво се изразява тя? 4. Подлежи ли на отнемане имуществото, придобито преди извършване на престъплението и как се определя периода, в който се изследва имущественото състояние на лицето/лицата? Въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС и с практиката на ВКС. Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез В. П. гл.инспектор в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима. Съдът преценява, че производството по настоящото дело следва да се спре, тъй като формулирания четвърти въпрос от изложението е част от съдържанието на поставените въпроси, предмет на тълкуване по тълкувателно дело № 4/2021 г. на Общото събрание на гражданска колегия на ВКС. Тълкувателното дело на ОСГК на ВКС е образувано с разпореждане от 15.10.2021 г. на Председателя на ВКС. Предмет на тълкувателното решение са въпросите: 1. представляват ли „имущество” по смисъла на пар.1,т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на пар.1,т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за приобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Като взема предвид изложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 292 ГПК производството по настоящото дело следва да се спре до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение