Решение № 3970 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 242/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива Южна България" към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), чрез процесуален представител гл. експерт Р. Шаламанова, срещу решение № 8529 от 08.10.2025 г., постановено по адм. д. 857/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл. 30г, ал. 6 ЗЧАВ от Н. А. Казалиев, инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, потвърдено с решение № 2010-210/14.04.2025 г. на Председателя на ДАМТН. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 197, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в касационната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъдат потвърдена като правилна и законосъобразна принудителната административна мярка - Задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл. 30г, ал. 6 ЗЧАВ от Н. А. Казалиев, инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Претендира се присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касация - "ВЕЛДИ 99" ООД, ЕИК 115304309, представлявано от управителя Д. В., в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Царева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила. Не претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е задължително предписание за изтегляне № Пд-01/25.03.2025 г., издадено на основание чл. 30г, ал. 6 Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) от Н. А. Казалиев, инспектор в Регионален отдел "Проверка и контрол на качеството на течните горива" Южна България – Пловдив при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Издаването на обжалваната ПАМ, е обосновано с констатирано от контролния орган несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показател "Пламна температура", като окончателното установяване е базирано на заключението по експертиза № Еа-004/16.10.2024 г. Задължителното предписание е обжалвано по административен ред пред горестоящият административен орган – председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като с негово решение № 2010-210 от 14.04.2025 г. жалбата на "ВЕЛДИ 99" ООД е отхвърлена. Административният съд е приел, че обжалваната ПАМ е наложена от компетентен орган, при условията на надлежна делегация, спазена е необходимата форма и се съдържат фактически и правни основания за издаването й. Съдът намира, че е налице съществено противоречие в описаните в оспорения административен акт факти, което дава основание да се приеме незаконосъобразност на приложената ПАМ. Първостепенният съд е посочил, че процесната ПАМ е наложена и по отношение на 11 899 литра гориво, което е получено след взимане на пробата и е от друга партида - партида 436 и е с друга декларация за съответствие на качеството № 436 от 15.08.2024 г., като от посочената партида не е взимана проба и за нея несъответствие няма как да се приеме, че е налице, без да са правени проби и съответно лабораторни изследвания. Според административния съд в случая е налице нарушение на императивната разпоредба на чл. 9 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол /Наредбата, НИКТГУРНТК/, според която оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво. Посочено е, че извършването на установеното от контролния орган нарушение, изразяващо се в несъответствие на изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показател "Пламна температура", довело до налагането на процесната ПАМ, се опровергава от назначената и приета по делото съдебна експертиза, според която дизеловото гориво в налично количество 1992 литра, от което е взета проба с протокол за вземане на проба от течно гориво № Пд-0124/10.09.2024 г. съответства на изискванията по показател "Пламна температура". Вещото лице също така е посочило, че пламната температура не е измежду задължителните показатели за дизеловите горива и нейната стойност не е свързана с нарушаване на ЗЧАВ, още повече, че процесното гориво е със съдържание на биокомпонент, който допринася за безопасността на горивото спрямо околната среда. С оглед установеното наличие на две различни партиди гориво, вещото лице е категорично, че при смесването им, което очевидно се е случило, стойностите на евентуално несъответстващите показатели се променят. Съдът е преценил, че дори и да се приеме че е налице несъответстие, при констатираните минимални стойности на разминаване приложената ПАМ е несъразмерна и непропорционална. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата преценка на събраните доказателства и компетентно изготвеното експертно заключение по приетата съдебно-химическа експертиза (СХЕ), при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 30г, ал. 1 от ЗЧАВ при установяване на нарушения контролните органи имат право да прилагат принудителни административни мерки, включително да разпореждат изтеглянето на течни и твърди горива от пазара, когато в случаите на оспорване по чл. 30в, ал. 1, т. 4 резултатите от изпитването потвърждават установеното несъответствие (т.3, б.“а“ в относимата ѝ редакция). Съгласно чл. 30г, ал. 6, изр. първо от ЗЧАВ принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от оправомощени от него длъжностни лица по чл. 30б със задължителни предписания и чрез поставяне на удостоверителни знаци на контролните органи. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице незаконосъобразност на оспореното пред него задължително предписание. Видно от мотивите на административния акт, след прилагане на Етап 2 от процедурата по оспорване на резултатите, съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 9 от Наредбата, се стига до извод, че при условията на буква „б“ е установено несъответствие на изискванията за качество на течното гориво – гориво за дизелови двигатели по показател „Пламна температура“. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е регламентирано, че оценяването на съответствието на течните горива с изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от всяка партида течно гориво. В процесния случай несъответствието с изискванията за качество по показател "Пламна температура" се основава на изследвания от проба, която не включва една от партидите гориво, върху което са наложени принудителните мерки. Към момента на взимане на пробата на 10.09.2024 г. от бензиноколонка № 3, която е свързана с резервоар № 2, контролните органи са установили налично количество от 1992 литра, като това количество течно гориво е по партида 319, според декларация за съответствие № 319/17.06.2024 г. По делото е установено, че на 11.09.2024 г., след взимане на пробата, но преди издаване на задължителното предписание за прилагане на процесната ПАМ, дружеството е получило доставка на дизелово гориво по партида 436 в количество от 11 899 литра с декларация за съответствие на качеството на течните горива № 436 от 15.08.2024г. Процесната принудителна административна мярка е приложена на 12.09.2024 г., като е наредено на дружеството да изтегли от пазара течно гориво в налично количество от 13 600 литра. От събраните по делото доказателства категорично се установява, че към момента на взимане на пробата наличното количество гориво в резервоар № 2, към който е свързана бензиноколонка № 3, според констатациите на самия административен орган, е било 1992 литра. С оглед посочените обстоятелства процесната принудителна административна мярка е приложена и върху полученото след взимане на пробата количество течно гориво 11 899 литра, което е от друга партида 436 и е с друга декларация за съответствие на качеството № 436 от 15.08.2024 г. По категоричен начин е установено, че лабораторните изследвания и констатациите за съответствие с изискванията за качество на течното гориво, се базират единствено на пробата, взета на 10.09.2024 г., т.е. преди доставката на гориво от 11.09.2024 г. Мярката е приложена и върху количества от горивото по партида 436, от която не е взимана проба и съответно не са извършвани лабораторни изпитвания, поради което за количеството течно гориво по тази партида не може да се приеме, че е налице несъответствие с изискванията за качество по посочения показател. От първостепенния съд е допуснато процесуално нарушение на разпоредбата на чл. 197 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, като с определението, с което е допуснал изготвянето на съдебно-химическата експертиза, определил е вещото лице и размера на първоначален депозит, съдът не е посочил предмета и задачата на експертизата. Според настоящата инстанция допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е довело до неправилност на крайния правен извод на съда за незаконосъобразност на оспореното задължително предписание, нито е накърнило правото на защита на ответника в първоинстанционното производство. Основанието за издаване на задължителното предписание е установеното несъответствие с изискванията за качество на течното гориво - гориво за дизелови двигатели по показател "Пламна температура". В подадената пред първоинстанционния съд жалба от дружеството е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-химическа експертиза, която да даде заключение, относно стойността на пламната температура по приложимите стандарти. Вещото лице е достигнало до извод, че всички резултати от изпитване в четирите акредитирани лаборатории се отнасят за количество от 1992 литра дизелово гориво от партида 319, като това количество дизелово гориво съответства на изискванията за качество на течното гориво по показател "Пламна температура". В касационната жалба се поддържат доводи, изразяващи несъгласие с констатациите на вещото лице. Съгласно чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, оспорването може да бъде направено докато трае изслушването на вещото лице. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК. В проведеното на 18.09.2025 г. открито съдебно заседание, в което е прието заключението на изготвената СХЕ, от ответника пред първата инстанция и настоящ касатор, който е присъствал лично в съдебното заседание, не са зададени въпроси към вещото лице, не е изразено становище за неприемане на експертизата, не е направено искане за назначаване на повторна или допълнителна експертиза и не са представени доказателства, опровергаващи направените констатации. Страната е разполагала и с възможността да организира защитата си и да бъде представлявана от процесуален представител в открито съдебно заседание. Оспорването на заключението пред касационната инстанция е процесуално недопустимо. В съдебното заседание, в което е приета експертизата, вещото лице изрично е заявило, че поддържа представеното заключение. Страните разполагат с процесуална възможност за задаване на въпроси на вещото лице. Обстоятелството, че страните или техните процесуални представители или съдът не са задали въпроси към вещото лице не води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Заключението на вещото лице по съдебно-химическата експертиза е подложено от първоинстанционния съд на преценка заедно с останалите доказателства по делото в съответствие с изискването, установено в чл. 12 ГПК и чл. 202 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Неоснователно е възражението на касатора, че разноските за възнаграждение на вещото лице не следва да бъдат възлагани в негова тежест. Делото е приключило с отмяна на оспореното задължително предписание, поради което правилно заплатеният депозит за вещо лице е възложен върху издателя на акта. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,