Определение № 2137 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Г. П., против определение №1941 от 06.10.2025г., постановено по адм.д. №497/2025г. по описа на Административен съд-Кърджали/АС-Кърджали/. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на определението. Моли за неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответникът - Административен съд- Стара Загора /АС-Стара Загора/, чрез председателя на съда в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното определение. Не претендира разноски. Ответникът – Върховен административен съд на РБ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС-Кърджали е върнал исковата молба на П. срещу АС-Стара Загора и Върховен административен съд на РБ с посочено правно основание чл.2в от ЗОДОВ и цена на иска срещу АС-Стара Загора- 5500лв и срещу ВАС-5500лв., и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявените искове по чл.2в, ал.1, т.1 ЗОДОВ са недопустими, поради непосочване от ищеца на конкретни правни норми от правото на Европейски съюз, пораждащи пряко субективни права за частноправни субекти или предвиждащи механизми за индивидуална защита срещу действия или бездействия на държавата членка във вр. с приложението им. Съдът е счел, че позоваването на чл.2 и чл.6 ДФЕС като самостоятелно основание за ангажиране на деликтна отговорност на държавата е неотносимо, доколкото същите не могат да обосноват настъпването на конкретни вреди в патримониума на ищеца, още по-малко да обусловят причинно-следствена връзка между твърдените нарушения и настъпилия вредоносен резултат. Съдът е посочил, че чл.15 и чл.169 ДФЕС не представляват конкретни правни норми на Съюза, предоставящи права на частноправните субекти, относими към твърденията в исковата молба. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд, предвид указанията до ищеца, дадени с определение от 19.09.2025г., и постъпило становище на 01.10.2025г. от П. е приел за недопустими исковете по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ поради непосочване на конкретни норми от правото на ЕС, създаващи непосредствено права за частноправни субекти, заявени от ищеца като съществено нарушени от ответника. Изложеното в тази насока от АС-Кърджали, вкл. относно възприетите разрешения в практиката на СЕС е подробно и обосновано, при което касационната инстанция на осн. чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр. чл. 236 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Независимо от горното трябва да се отбележи, че в конкретния казус в исковата молба се твърдят и нарушения на КЗПЧ и на ХОПЕС. По нарушения свързани с прилагането на тези актове компетентен да се произнесе е Европейският съд по правата на човека. В чл.32 КЗПЧ е посочено, че юрисдикцията на съда се разпростира върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията и на протоколите към нея, които са отнесени до него в съответствие с чл. 33, 34, 46 и 47, поради което предявяването на иск по реда на чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за обезвреда за нарушения на разпоредби от тези актове е процесуално недопустимо. Не се кредитират съображенията в частната жалба като противоречащи на установените факти по делото. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение трябва да се остави в сила. Разноски за настоящото производство не са претендирани от ответните страни и не се присъждат. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение