Решение № 3762 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2013 г.

Решение № 3762 от 19.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2013 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Балкан" АД със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, представлявано от изпълнителния директор Пламен Бочев Василев, против решение № 180/11.12.2012 г. постановено по адм. дело № 242/2012 г. по описа на Административен съд -Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на "Балкан" АД срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № АУ 000333 от 25.07.2012 г., издаден от орган по приходите при дирекция "Местни данъци и такси"- община Ловеч, с която е установен размер на задълженията за местна такса битови отпадъци за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 5 880, 30 лв. и лихва за просрочие в размер на 572,08 лв., който акт е потвърден с решение № 18/6.08.2012 г. на директора на Дирекция "МДТ" при общината. Касационният жалбоподател иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и материална незаконосъобразност. Имотът е ситуиран в територия, която няма излаз на булевард "Мизия", поради което в него общината не извършва снегопочистване. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът Директорът на ДМП при община Ловеч, оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Съдебната експертиза установява, че имотът е в регулацията на града, поради което за него се дължи такса "почистване". Фактически целият имот на жалбоподателя е парцелиран към 15.03.2011 г. с изменение на кадастралната карта, като имотът се явява новообразуван. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VII отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от процесуално легитимирана страна с право на касационна жалба. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил жалбата на "Балкан" АД против АУЗ за такса битови отпадъци по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 000333 от 25.07.2012 г. издаден от старши счетоводител в дирекция "Местни данъци и такси" община Ловеч, с която е установено, че за периода от 1.01.2011 г. до 31.12.2011 г. не е внесена ТБО за имот № 43952.502.1025, находящ се в строителните граници на града, на територията на завод "Балкан", с данъчна оценка № 1 394 536,20 лв. за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място в размер на 5 880,30 лв. главница и лихва от 572,08 лв.", потвърден с решение № 18/6.08.2012 г. на директора на ДМДТ при община Ловеч. За да постанови отхвърлително решение съдът приема, че услугата поддържане на улична мрежа и обществени площи в община Ловеч за 2011-2012 г. се предоставя на територията на общината въз основа на договор с "Еко" ЕАД гр. Ловеч, за което са събрани писмени доказателства. Имотът, за който е определена таксата е разположен в границата на втори район, в които и предвид Заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч (л. 109) е извършвано организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за 2011 г. Пред съда единственият според въпрос е дали се дължи такса за поддържане на чистота по основание. Първоинстанционният съд приема, че данъчната оценка е послужила като база за изчисляване на задълженията за ТБО за 2011 г. поради нежилищния характер на имота, предвид чл. 62 и чл. 66 от ЗМДТ и решение № 659/27.01.2011 г. на Общински съвет- Ловеч. Решението е обосновано с доказателствата към административната преписка и заключението на вещото лице, като са изложени мотиви, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на жалбоподателя от заплащането й. Въз основа на изложените съображения съдът е приел, че оспореният АУЗД за ТБ е законосъобразен. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По делото е безспорно, че "Балкан" АД е собственик на недвижим имот на територията на завод, като пътищата около него не са обществени, а са вътрешнозаводски, за тях има организиран пропускателен режим, не е позволен достъп на външни лица, включително на почистваща техника на общината. Тези вътрешни пътища не са предназначени за обществено ползване, поради което не са почиствани от общината. Събрани са обаче и гласни и писмени доказателства (декларация вх. № 0418000621/2011 г. и скица скица № 8532 от 18.03.2011 г.), че Завод "Балкан" се намира на бул. "Мизия" № 1, има граница на този булевард чрез североизточния портал (скицата и гласни доказателства), общината извършва почистване в населеното място на тротоари, улици, подлез свързващ булеварда със завода, тревните площи от страната на завода, които се ползват от работниците и служителите. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса в размер определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Представената по делото заповед № 1242/29.10.2010 г. на кмета на Община Ловеч доказва, че имотът на дружеството попада на район II, в който общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ. Първоинстанционният съд е направил обоснован извод, че услугата е предоставяна за релевантния период от време. В случая са налице и двете кумулативно необходими предпоставки за дължимост на оспорената такса: 1. принадлежност на имота към населеното място и 2. реално предоставяне на услугата. Ирелевантно в случая е твърдението на касатора, че самия имот не се намира точно на бул. "Мизия" № 1, а е ситуиран в границите на завода. Достатъчно е, че "новообразуваният" имот се намира на територия, която е собственост на "Балкан" АД, а достъпът до тази територия в рамките на населеното място се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. По смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАКОНА за административно-териториалното устройство на Република България "населеното място" представлява исторически и функционално обособена територия, определена с наличието на постоянно живеещо население, строителни граници или землищни и строителни граници и необходимата социална и инженерна инфраструктура. След като имотът попада в рамките на населено място, предвид чл. 62, ал. 1 и 66, ал. 1 от ЗМДТ, собственикът дължи такса и за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в рамките на съответното населено място, а не за извършване на услуга спрямо конкретен имот или за териториите в непосредствена близост до него. Така е, защото територии за обществено ползване в населеното място се ползват или могат да се ползват от всички собственици на имоти, а не само от лицата притежаващи имоти в определен район от населеното място. След като е доказано, че в рамките на населеното място услугата е предоставяна, не е налице основанието на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за неначисляване на този компонент от ТБО. Като е отхвърлил жалбата първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, VII отделение