Определение № 122 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1826/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Ест“АД, [населено място] срещу решение № 129 от 09.03.2021г. по в.т.д.№ 2588/2020г. на Апелативен съд София, ТО, 13 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 571/2016г. на Софийски градски съд, ТО, 10 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „Лев Корпорация“АД на основание чл.240 ЗЗД сумата 59 513.88лв., ведно със законна лихва и разноски и е отхвърлено като неоснователно възражението за прихващане на „Ест“АД срещу „Лев Корпорация“АД за сумата 27 866.54лева, съставляваща част от дължимо обезщетение за ползване без правно основание в периода м. юли-м. ноември 2015г. на офис № 6 и офис № 7, находящи се в Бизнесцентър „Евротур“, София, район „Младост“, лихви за забава, и разходи за топлинна енергия. В касационната жалба са изложени доводи единствено срещу правилността на решението в частта по заявеното възражение за погасяване на вземането на ищеца-заемател по договора за заем чрез извънсъдебно изявление за прихващане с дължимото обезщетение за ползване без основание на двата офиса за посочения период, съответно за погасяването му по силата на евентуално предявеното съдебно възражение за прихващане със същото вземане на ответника срещу ищеца за неоснователно обогатяване. Касаторът се позовава и на постановено решение по чл.290 ГПК между същите страни по идентичен спор, с което е дадено друго разрешение от възприетото в обжалваното по отношение на съществуването на вземане по чл.59,ал.1 ЗЗД. Направено е и искане за спиране на настоящото производство по съображения, че касаторът е депозирал молба за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.4 ГПК на решението по т.д.№ 12236/2015г. на СГС. При извършената служебна справка се установи, че понастоящем пред ВКС не е образувано производство по чл.303 сл.ГПК, а делото се намира в СГС. Основен довод в касационната жалба е за неправилност на въззивното решение поради незаконосъобразно позоваване от решаващия състав на САС на влязлото в сила решение по гр.д.№ 12236/2015г. на СГС, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД за осъждане на „Лев корпорация“АД да заплати на „Ест“АД обезщетение за ползване на същите офиси за периода януари юни 2015г. - т.е. иск между същите страни със същото правно основание по изявлението/възражението за прихващане - единствен предмет на касационната жалба. Това касационно оплакване, обвързано и с поставен в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпрос, е въведено оглед мотивите в обжалвания акт, с които доводите за настъпила компенсация чрез извънсъдебно прихващане и възражението за съдебно прихващане, са приети за неоснователни. Съображенията са, че с влязлото в сила на 07.05.2019г. решение по гр.д.№ 12236/2015г., със сила на пресъдено нещо е установен общият правопораждащ и релевантен факт за спорното право - че страните са обвързани от безвъзмезден договор за послужване за процесните офиси, който не е прекратен към м. юни 2015г., и към този момент, вземане на „Ест“ АД по чл.59,ал.1 ЗЗД не е възникнало; че със сила на пресъдено нещо са преклудирани възраженията на ответника, че уведомяването на ползвателя от собственика през февруари 2015г. да заплаща наем за ползването на обектите, включва и воля за прекратяване на безвъзмездното ползване по договора за заем за послужване. Влизането в сила на решението по гр.д.№ 12236/2016г. на Софийски градски съд е обусловено от недопускане на касационното обжалване на потвърждаващото го въззивно решение в производство по чл.288 ГПК с Определение № 225 от 07.05.2019г. по т.д.№ 2618/2018г. на Първо т.о. на ВКС, постановено от съдебен състав с докладчик Ирина Петрова. Докладчикът по настоящото т.д.№ 1826/2021г. счита, че следва да се отведе от разглеждането му предвид особеността на казуса, доколкото касаторът черпи доводи за неправилност на обжалваното понастоящем решение поради позоваването в него на влязлото в сила решение по гр.д.№ 12236/2016г. на СГС. В мотивите към определението по чл.288 ГПК, обусловило влизането в сила на това решение, съставът на ВКС е взел становище по искането за допускане на касационното обжалване по въпроси по приложението на чл.243 ЗЗД /поставени и в изложението към настоящата касационна жалба/ и по довода за очевидна неправилност на въззивното решение за отхвърляне на иска по чл.59,ал.1 ЗЗД поради неправилна преценка на прекратителния ефект на поканите от 2015г. за заплащане на наем за двата обекта, ползвани до този момент безвъзмездно на основание договор за заем за послужване. Въз основа на изложеното и с ъобразявайки обстоятелството, че споровете по двете дела (по настоящото, с оглед въведения насрещен довод за прихващане) произтичат от едно и също правоотношение между същите страни, че при постановяване на определението по т. д. № 2618/2018г. е преценяван характерът на поканата за заплащане на наемна цена за имотите, че съображенията, с които е отречено правото на прихващане по настоящия спор са основани на влязлото в сила съдебно решение след недопуснатото касационно обжалване по т.д.№ 2618/2018г. на Първо т.о. на ВКС, докладчикът по настоящото дело намира, че за да се избегне съмнение в неговата безпристрастност, следва да се отстрани от разглеждането му на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. По изложените съображения съставът на ВКС, Първо т.о.