Решение № 2064 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2012 г.

Решение № 2064 от 13.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13373/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 298 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"", чрез гл. юрк. В. Димитрова против Решение № 4926 от 31.08.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8667 по описа за 2011 г., с което по жалба на Йосиф Иванов Йосифов от гр. София, ул. "Константин Иречек" № 27, ет. 1, ап. 2 е отменен Ревизионен акт № 200-100-9653/29.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1799/11.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-София, с който на ревизираното лице за 2005 г. са определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) в размер на 9 668,24 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3, изразяващи се в съществено нарушение на процесуалните правила поради отмяната на ревизионния акт само поради невръчването на съобщение по реда на чл. 124 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Трайната практика на ВАС, цитирана в жалбата, безпротиворечиво постановявала, че нарушаването на посочената процесуална норма само по себе си не влече незаконосъобразност на ревизионния акт, както е приел първоинстанционният съд. Останалите аргументи за отмяна на РА- несъбиране на доказателства за паричните възможности на съпругата на ревизираното лице да оправдае процесната покупка на недвижим имот, са изложени при липса на такива фактически твърдения от страна на жалбоподателя. Ответникът по жалбата Йосиф Иванов Йосифов от гр. София, чрез адв. Хр. Христов, оспорва жалбата по съображения в писмена молба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество-неоснователна, поради следното: Извършена е ревизия на Йосиф Иванов Йосифов, в качеството му на физическо лице по ЗОДФЛ (отм.) за периодите: 1.01.2005 г. до 31.12.2006 г.; чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2009 г. Не е било спорно, че ревизираното лице през периода от 2005 г. до 2009 г. е получавало доходи от трудово правоотношение, за които е подавало декларации. Жалбоподателят е твърдял, че е получил парични средства - печалби от участие в играта "Еврофутбол", които за 2005 г., 2006 г., 2007 г. са в общ размер на 288 878, 52 лева, а само за 2005 г. са в размер на 81 949 лева. От страна на ревизираното лице са представени и данни за притежавани недвижими имоти, придобити през периодите, предмет на ревизията, в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно, че през 2005 г., за която са установени задължения е констатирано, че съпругата на ревизираното лице - Ваня Петрова Йосифова е придобила за малолетния им син Йосиф Йосифов, в качеството си на майка и законен представител, недвижим имот - жилищна сграда, за сумата от 80 000 лева. Органите по приходите са приели за 2005 г., че сумата от 3 810, 46 лева представлява доход от трудово правоотношение и не са признали твърдението за получен доход от 81 949 лева, в резултат на печалби от участие в играта "Еврофутбол". Отчели са, че имотът е закупен в условията на съпружеска имуществена общност и са определили за жалбоподателя направен за придобиването на имота разход от 40 000 лева (1/2 от 80 000 лева). Като разходи за РЛ са отчели и: платени сметки за телефонни услуги - 150 лева; платени местни данъци - 1 217, 27 лева; направени преводи по банкови сметки - 3 648, 80 лева; разходи за издръжка на живот на домакинство за 2005 г., по данни на НСИ - 4 262 лева. Съпоставяйки приходите с разходите са достигнали до извода, че последните надвишават приходите с 40 242, 10 лева и се явяват недеклариран доход. Така са изчислили данъчна основа за 2005 г. - 44 532 лева, въз основа на която са определили задължение за данък - 9 668, 24 лева и лихви върху тази сума, за периода от 12.05.2006 г. до 31.12.2006 г. За да уважи жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд правилно е приел, че съществено е нарушена процедурата по издаване на процесния ревизионен акт, защото задълженията за ревизираното лице са определени с ревизионния акт по аналогия, но без да е приложен процесуалният ред за това, определен в чл. 122 и сл. ДОПК, което е недопустимо и противоречи на принципа на обективност (чл. 3, ал. 2 ДОПК). Правилно съдът е приел, че законът е поставил прилагането на този ред в зависимост от субективната преценка на органите по приходите, но това не означава, че те разполагат с процесуалната възможност да се ползват от метода и способите му негласно, без да уведомят изрично ревизираното лице за това. Касае се за възможност да бъде извършено облагане тогава, когато необходимите за установяването на данъчните задължения данни, с оглед изискванията на ЗОДФЛ (отм.) не са налице, предвид недеклариране на доходи и непредставянето на доказателства за произход на паричните средства, с които е разполагало физическото лице. За обезпечаването на възможността за данъчно облагане по аналогия са създадени специални процесуални правила (чл. 122, чл. 123, чл. 124 ДОПК), именно с цел да бъде преодоляна фактическата невъзможност за обективно (въз основа на писмени доказателства) установяване на данъчни задължения. След като ревизионният акт е издаден по общия ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличие на реализирани доходи от страна на ревизираното лице, подлежащи на облагане по правилата на приложимия материален данъчен закон. В случая, самото закупуване на съпругата на ревизираното лице на недвижим имот на името на малолетния син на семейството, не е достатъчно, за да се приеме, без да е изследван този въпрос, че ревизираното лице е реализирало въпросните доходи. Съдебната практика, на която се позовава касационният жалбоподател, решава различни хипотези от процесната. В настоящия случай самият РА е издаден по общия ред, а не само липсва връчено съобщение по чл. 124 ДОПК до ревизираното лице. Различен е случаят, при който ревизионният акт е издаден по реда на чл. 122 и следващи ДОПК, но при допуснатото съществено нарушение на процедурата по издаването му. В последния случай /както е било по адм. д. № 15455/2010 г. и по адм. д. № 6351/2010 г. на ВАС, първо отделение/, все пак, на ревизираното лице със самия ревизионен акт, издаден по реда на чл. 122 ДОПК и мотивите към него, е гарантирано правото на защита против административния акт. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение