Определение № 305 от 30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1843/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. П. С. срещу решение 260003 от 15.01.2021г. по в.т.д.№ 637/2020г. на Апелативен съд П., в частта за потвърждаване на решението по т.д.№ 107/2016г. на ОС Пазарджик. Касаторът П. П. С. конституиран в производството, развиващо се при условията на чл.637,ал.3,т.2 ТЗ, като страна-ответник в качеството му на кредитор - предявил процесното вземане в производството по несъстоятелност на втория ответник „Д.“ООД/н/, което е придобил по договор за цесия от 21.05.2018г. от първоначалния ответник К. Д. М., обжалва въззивното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение, с което по иска на С. М. В., предявен срещу К. Д. М. и „Д.“ООД, е прието за установено по реда на чл.464,ал.1 ГПК, че вземането на К. М., (предявено и прието в производството по несъстоятелност на „Д.“ООД от цесионера П. П. С. и изключено от списъка на приетите вземания по възражение на С. М. В. и И. Й. Б.) като взискател по изпълнително дело № 175/2015г. на ЧСИ Г. З., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417,т.9 ГПК и изпълнителен лист от 09.07.2015г., въз основа на запис на заповед от 21.09.2010г,. с издател „Д.“ООД и поемател К. М., не съществува до размер на 774 696.97лв. С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на извода, че отсъства облигационна връзка между издателя и поемателя по запис на заповед от 21.09.2010г. Твърдението е, че източник на каузалното отношение е договор за заем от 12.01.2006г. между Д.“ООД като заемател и „АСО Сигма“АД - заемодател за сумата 400 000лв., надлежно осчетоводено от заемателя в аналитичен регистър и признато като разходи в ревизионен доклад на НАП, което вземане заемодателят е цедирал с договор за цесия от 15.09.2008г. на К. М.. Поддържа се, че със споразумение Д.“ООД и К. М. се съгласили, че вземането по договора за заем, ведно с лихви и неустойки, е 1 200 683.30лв. и за тази сума се издава запис на заповед; че процесният запис на заповед, от който произтича вземането на цедента К. М., е издаден в изпълнение именно на това споразумение. Твърди се, че писмените доказателства, установяващи тези обстоятелства, са представени от П. С. пред въззивната инстанция, приети са, но „са оставени без разглеждане“. Оспорва се и правилността на извода, че ищцата е провела главно и пълно доказване на безпаричността на ценната книга, както и че необосновано е прието за доказано несъществуването на вземането, на база неотносимите и недоказани твърдения на ищцата, че К. М. няма достатъчно имущество, за да придобие такова вземане. Твърди се, че не е съобразена практиката на ВКС (т.17 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС и решението по т.д.№ 1605/2013г. на 2 т.о.), че предмет на доказване в производството по оспорено вземане, е несъществуването на самото изпълняемо право, а не несъществуването на изпълнителното основание и е допуснато процесуално нарушение относно доказателствената тежест за установяване на причината, поради която е издаден записът на заповед. Въведени са доводи за неправилно кредитиране на съдебно-икономическата експертиза досежно отсъствие на осчетоводяване на задължение в счетоводството на „Д.” в размер на 1 200 683.30лв. към К. М. и твърдение, че съдебно икономическите експертизи, съгласно решението по т.д.№ 993/2011г. на 1 т.о.ВКС, нямат пълна и абсолютна доказателствена тежест. В инкорпорираното в касационната жалба изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/„ Липси за лихви и неустойки в осчетоводяването като акцесорен елемент, водят ли до несъществуване на главното вземане за главница?“ Допълнителна предпоставка не е въведена; 2/ „Размерът на придобитото вземане от кредитор /цедент/, обвързан ли е с размера на имущественото състояние на приобретателя на вземането /цесионер/?“ Допълнителна предпоставка не е въведена; 3/ „ При наличието на всички реквизити по запис на заповед и без оспорване на положения подпис от издателя, до колко съдът е обвързан от абстрактния характер на ценната книга и съществуване на вземането?“ и „Следва ли кредиторът да доказва каузално правоотношение по запис на заповед, за който не е спорно, че е подписан от издателя“. Касаторът се позовава на решението по т.д.№ 1008/2014г. на 1 т.о. на ВКС, което цитира в смисъл „ищецът не дължи доказване на каузално правоотношение и не е налице погасяване/несъществуване на вземането по менителничният ефект, за който не е спорно, че е подписан от издателя“.; 4/ При цедиране на вземане, подлежи ли на пълно и главно доказване възникването на задължението при първоначалния кредитор и носител на вземането?“ Допълнителна предпоставка не е посочена. С писмен отговор С. В. и И. Б. оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената частна жалба. В същия смисъл е и становището на синдика на „Д.“ООД/н/. Постъпили са молби от касатора и от „Номер едно АДВ“ ЕООД, с искане ВКС да отложи произнасянето си в закритото заседание на 11.05.2022г. и да конституира в производството цесионера „Номер едно АДВ“ ЕООД, който е придобил вземането на ищцата „С. В.“, която се е оттеглила като взискател по изпълнително дело № 176/2015г. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е констатирала безспорните факти, че С. В. и К. М. са конкуриращи се взискатели по изпълнително дело № 176/2015г., образувано срещу длъжника „Д.“ ООД и с предявения с правно основание чл.464 ГПК отрицателен установителен иск С. В. (взискател в изпълнителното производство като кредитор, придобил част от вземането на цедента И. Б. по договор за цесия от 08.04.2016г.) отрича съществуването на вземането на взискателя К. М., по съображения, че той е привиден кредитор, оспорвайки основанието на вземането на К. М., изпълнителният титул за което е, изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №481/2015г. на РС Ихтиман, въз основа на документ по чл.417 т.9 от ГПК - запис на заповед, издаден от „Д.“ ООД на 21.09.2010г., с падеж 30.09.2013г. за сумата от 1 200 683.30лв. - главница. Констатирано е, че съществуването на вземането се оспорва с твърдението, че между издателя и поемателя по ценната книга не съществува каузално правоотношение, аргументирано с липсата на осчетоводяване на задължение по запис на заповед в счетоводството на търговското дружество - издател, непосочване на такава информация в ГФО за 2010г., когато записът на заповед е издаден, така и в ГФО за 2013г., когато е настъпил неговият падеж, както и с довода, че М. не е притежавал имущество, с което да заплати цената на придобитото вземане. Въззивната инстанция е приела, че твърденията на ищцата следва да се квалифицират като такива за безпаричност на ценната книга. Подробно е обосновано, че въпреки абстрактния характер на записа на заповед като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, този абстрактен характер не изключва поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, произтичаща от други каузални правоотношения; че записът на заповед може да създава алтернативност на вземанията - задължение с право на избор; може да се издаде с цел да новира каузално задължение, превръщайки го в абстрактно; може да бъде издаден, за да обезпечи, гарантира едно възникнало или бъдещо задължение по каузална сделка. Анализирано е, че когато изпълнителното основание е ценна книга на заповед, какъвто е записът на заповед, въпросът за съществуването на вземането не се свежда само до проверка действителността на формата на записа на заповед, а елемент от производството по установителен или отрицателен установителен иск, е и изследване на правопораждащите вземането факти с оглед изразените от страните защитни тези, респективно съществуването или несъществуването на вземането. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респективно - несъществуването на вземането по запис на заповед. Мотивирано е, че в хипотеза на заявени твърдения за безпаричност на записа на заповед, като страна, ползваща се от установяването на този отрицателен факт, ищцата носи доказателствена тежест чрез установяване на други положителни факти, да установи безпаричността. Изложени са подробни аргументи, че в производството е проведено главно и пълно доказване на безпаричността на ценната книга и за несъществуването на вземането по процесния запис на заповед: 1/Отсъствие на счетоводно отразяване на задължение в счетоводството на дружеството - издател за периода 2010г. - годината на издаване на записа на заповед до 2013г. - настъпването на падежа, установени посредством заключението на счетоводната експертиза, която е обосновала несъмнен извод, че липсва счетоводно отразяване на задължение на дружеството към К. М. за сумата 1 200 683.30лв. - отсъствие в счетоводните баланси за периода 2010-2013г., отсъствие в счетоводните регистри на дружеството на каквато и да е стопанска операция с контрагент М.. Посочено е, че в хода на процеса ответникът е променил защитната си позиция и е въвел, че записът на заповед е издаден за обезпечаване на задължението по цедираното му вземане от трето лице - заемодател по договор за заем със заемателя „Д.“ООД - дружеството „Асо Сигма“АД. Детайлно са обсъдени представените на вещото лице от ответника документи, чрез които последният се домогва да установи наличието на заемни правоотношения между „Д.“ООД и цедента на К. М. - договор за заем от 12.01.2006г. със заемодателя „Асо Сигма“АД, четири броя протоколи за предаване на суми, споразумение - анекс от 18.09.2008г., споразумение от 21.09.2010г., аналитични регистри на „Д.“ ООД, ревизионен доклад №2300-471/06.04.2007г. на ТД на НАП и ревизионен акт към него №2300-471/24.04.2007г. Мотивирано е, че те не потвърждават тезата за наличие на договорни - заемни правоотношения между „Д.“ ООД и „Асо Сигма“АД, респективно - възникването на вземане в полза на М. по договор за цесия, обезпечено със записа на заповед от 21.09.2010г., релацията между абстрактната сделка с каузална такава, съответно - съществуването на вземане по този запис на заповед. Изложени са подробни съображения, че представените от ответника аналитични регистри като несъответстващи на данните от баланса на дружеството, елемент от ГФО, не следва да бъдат кредитирани, тъй като не съдържат необходимата по време информация за съществуване на вземането. Акцентирано е на значението на счетоводните регистри и на счетоводния баланс като системен регистър към определен момент докато аналитичните регистри, представени от ответната страна не съответстват на данните от баланса. 2/ Счетено е, че аргумент за несъществуване на задължение на „Д.“ООД по договор за заем от 12.01.2006г., което да може да бъде обект на цесия, е и представеният от ответника Ревизионен доклад №2300-471/06.04.2007г., на който той се позовава - пред данъчните органи е представена декларация, в която задължения по договор за заем не е отразено; Като информация за липса на задължение на „Д.“ по договор за заем от 12.01.2006г., е отчетен и Ревизионен доклад №2300-751/08.10.2007г., в който пред органите на НАП по това ревизионно производство, също е представена декларация от управителя на „Д.“ ООД, в която също е посочено, че дружеството се финансира от собствени средства на тримата съдружници. Акцентирано е, че данни за заемни правоотношения няма и в представените пред органите на НАП аналитични регистри, съдържащи достоверна информация за актуални към съответния момент данни. С оглед представените пред органите по приходите счетоводни документи - аналитични регистри и декларации, въззивната инстанция е приела за нелогично неотразяването на задължението на „Д.“ по договора за заем, ако то действително е съществувало. 3/ Аргумент за формирането на категоричния извод за липсата на спорното задължение, произтичащо от договор за заем е изведен и от данните за воденото счетоводство от дружеството, сочено от ответника като заемодател - „Асо Сигма“АД: към 2006г., то не е разполагало с финансов ресурс да отпусне кредита; в счетоводството му липсват каквито и да е данни за счетоводно отразяване на вземане съм „Д.“ по договор за заем от 12.06.2006г. 4/ Пореден аргумент за несъществуването на вземането на ответника по изпълнителния титул - вземането по записа на заповед е изведен от конкретния момент на противопоставянето на правата на М. като конкуриращ взискател. Обсъдено е, че вземането на другия кредитор - праводателя на ищцата И. Б., е установено със сила на пресъдено нещо към 19.06.2015г., а заявлението по чл.417, т.9 ГПК е подадено от К. М. на 08.07.2015г. Това е дало основание на състава на апелативния съд да обоснове извод за привидност на качеството на М. на кредитор по изпълнителното дело, произтичащо от запис на заповед, издаден на 21.09.2010г., с падеж на плащане 30.09.2013г. Като допълнителен аргумент е посочен и фактът, че едва след 19.06.2015г., включително и след датата на предявяване на натоящата искова молба - 26.06.2016г., се появяват счетоводни записи на това задължение в счетоводството на „Д.“ ООД. За ирелевантен е приет доводът, че М. не е разполагал с достатъчно средства да заплати продажната цена по договора за цесия от 15.09.2008г. с „Асо Сигма“АД. Не следва да бъде уважено искането за отлагане на произнасянето в производството по чл.288 ГПК, както и искането за конституиране на цесионера „Номер едно АДВ“ЕООД. Не са наведени никакви обстоятелства, изискващи отлагане на делото, насрочено за произнасяне по допускане на касационното обжалване в закрито заседание. От друга страна, предметът на касационната проверка и основанията за допускане на факултативния касационен контрол са вече очертани с депозираната касационна жалба и изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК и преклузивните срокове са изтекли. Дори да бъде конституирана нова страна, тя не би могла да вземе становище и да повлияе върху предмета и обхвата на касационното производство и по отношение на предпоставките за осъществяване на касационния контрол. Съгласно разпоредбата на чл. 226,ал.1 ГПК при частно правоприемство, при прехвърляне на спорното право, делото продължава своя ход между първоначалните страни. Конституирането на приобретателя като страна в производството по чл.288 ГПК от една страна е безпредметно, а от друга, отсъстват и предпоставките на закона. Искането за допускане на касационното обжалване също не следва да бъде уважено: Първият въпрос е извън предмета на спора и извън предмета на произнасяне от въззивната инстанция. Настоящият спор е за съществуването на вземане по запис на заповед по предявен отрицателен установителен иск по чл.464 ГПК. Не е подлежал на изследване въпросът за осчетоводяване на лихви и неустойки. Въпросът е неотносим към правните аргументи на въззивната инстанция, послужили като основание за уважаване на иска, следователно хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора, поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за осъществяване на касационния контрол, съгласно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Вторият въпрос е неясен. Съотношението между размера на придобитото вземане и имущественото състояние на цесионера не е аргумент, съображение за уважаването на предявения иск и не е обусловило изхода на спора. Ако касаторът визира въведеното в исковата молба твърдение, че ответникът е привиден кредитор, тъй като като цесионер не е притежавал средства да заплати цената на прехвърленото вземане по договора от 15.09.2008г., релевантността на този довод за оспореното от ищцата с предявения отрицателен установителен иск право на другия взискател, е отречена от въззивната инстанция. Той е счетен за неотносим към установяване съществуването на оспореното качество на ответника като кредитор с аргумента, че финансовата невъзможност на М. да заплати продажната цена по договора за цесия с „Асо Сигма“АД и доказването на плащането на тази цена, са от значение само за изпълнението на договора за цесия. Самостоятелен аргумент за невъзможността касационното обжалване да бъде допуснато по горните два въпроса е отсъствието на въведена допълнителна предпоставка към тях. Въпросите по п.3 от изложението от една страна са безпредметни, тъй като самият ответник в хода на производството е основал защитната си позиция на твърдението за действително каузално правоотношение във връзка и повод на което е издаден записът на заповед от 21.09.2010г.; същите доводи (че източник на каузалното отношение е договор за заем от 12.01.2006г. между Д.“ООД като заемател и „АСО Сигма“АД - заемодател за сумата 400 000лв., че това вземане е цедирано на М.; по споразумение със заемателя е договорено, че ведно с лихви и неустойки, е в размер на 1 200 683.30лв., за която сума е издаден в обезпечение записът на заповед), се поддържат и в касационната жалба. От друга страна, изводите на въззивната инстанция, че абстрактният характер на записа на заповед не изключва поемането на паричното задължение по ефекта да е с определена цел, са изцяло в синхрон с трайноустановената и непротиворечива съдебна практика. Изводите на въззивната инстанция, че при въведено твърдение за безпаричност на ценната книга, страната, носеща доказателствена тежест-ищцата, носи доказателствена тежест, чрез установяване на други положителни факти, да докаже ненастъпването на отрицателния факт, са изведени при стриктно спазване на мотивите към т.17 на ТР №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, решението по т.д.№ 1008/2014г. на Първо т.о. на ВКС (което е цитирано некоректно от касатора, тъй като разрешението на правния въпрос не е в сочения от него смисъл) и решението по т.д.№ 600/2012г. на 1 т.о. на ВКС. Четвъртият въпрос, по който неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от невъвеждането на допълнителна предпоставка, е предпоставен от несъгласието на касатора с подробно изложените от въззивната инстанция аргументи, че след като по делото е установено, че „Асо сигма” не е разполагал с финансов ресурс, за да предостави кредит на „Д.“ в размер на 400 000лв., и след като в счетоводството на „заемодателя“ отсъстват каквито и да е данни за счетоводно отразяване на вземане към „Д.“ по договор за заем от 12.01.2006г., очевиден е изводът за липса на действително задължение на последното дружество, произтичащо от договор за заем. Същевременно тези изводи са обосновани и с отсъствие на данни за осчетоводяване на задължение в счетоводството на „Д.“ООД по договор за заем от 12.01.2006г. към „Асо Сигма“АД, както и с отсъствието на данни в представените пред НАП аналитични регистри, съдържащи достоверна информация за актуални към съответния момент данни за задължение от 400 000лв. по договор за заем, ако в действителност към този момент такова е съществувало. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. Разноски за производството не се присъждат, тъй като ответниците по касация не са заявили такова искане.