Определение № 96 от 09.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 756/2009 г.

Подадена е частна жалба от ЖСК”А”, гр. П. срещу определение на ВКС по гр. д. № 1671/2009 год... Ответницата П. Д. М. от гр. П. моли да се остави без уважение частната жалба като неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Ж. „А”, гр. П. е подала молба за отмяна по чл. 303 ал. 1, т. 3 ГПК на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3906/2007 г. на Пловдивския районен съд, за разглеждането на която е образувано гр. д. № 1671/2009 г. на ВКС, трето гражданско отделение. Състав на същото отделение, с определение от 13. 11. 2009 г., е прекратил производството, като е оставил без разглеждане искането за отмяна. Съдът е счел за недопустима молбата за отмяна на две основания – оспорваното решение. не може да бъде обект на отмяна по чл. 303 ГПК, тъй-като с него не се разрешава материално правоотношение и не е налице конкретното основание за отмяна по .чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като решението не се основава на съдебно постановление, което впоследствие е било отменено. Настоящият състав на касационния съд счита за правилни изводите на другия състав на касационния съд, че в случая не са налице материалноправните предпоставки на хипотезата по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което води до липса на процесуално право на искане за отмяна на това основание. Пловдивският районен съд, с решението от 31. 1. 2008 г. по гр. д. № 3906/2007 е отменил решенията на общото събрание на ЖСК” А. ”, приети на 7. 11. 2007 год., по предявен от П. М., иск на основание чл. 39 ЗЖСК. Според молителя по чл. 303 ГПК, искането за отмяна е основано на решение от 15. 6. 2009 г. по ф. д. № 50000/1970 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е заличено вписване, извършено с решение от 2. 5. 1990 г. по същото фирмено дело.. Твърди се, че при решаване на гр. д. № 3906/2007 г. районният съд е мотивирал изводите си с удостоверение за актуално състояние на Ж. „А”, което възпроизвежда решението от 2. 5. 1990 год.. Твърденията са неоснователни. Решението от 2. 5. 1990 г. по ф. д. № 50000/1970 г. на Пловдивския окръжен съд постановява вписване на промени в управителния съвет на Ж. „А” и конкретно на вписване за член на УС на лицето П. М. вместо лицето Д. С. Заличаването на това вписване с решението от 15. 6. 2009 г., не води до извод, че П. М. не е била легитимирана да предяви иск по чл. 39 ЗЖ. за отмяна на решения на общото събрание на кооперацията, тъй-като такъв иск може да води всеки член –кооператор, а не само член на управителния съвет. При разрешаване на спора по гр. д. 3906/2007 г. Пловдивският районен съд не се е занимал и не се е произнасял по въпроса дали М. притежава качеството на член на жилищностроителната кооперация, тъй-като ответната кооперация не е взела участие в делото, призована по реда на чл. 51 ГПК /отм./ и обективно не е могла да заяви такива възражения. Ето защо заличаването на вписването на решението, с което М. е посочена като член на управителния съвет на кооперацията, не касае правото й на иск по чл. 39 ЗЖСК. По изложението съображения Върховният касационен съд