Определение № 1475 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 627/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Подадена е частна жалба от „Юробанк България“ АД, против определение №94/16.01.2024г. по гр.д.№2846/2021г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възобновяване на производството по делото. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател поддържа, че осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по реда на чл.229 ал.1 т.5 от ГПК. Счита, че спорното материално право, предмет на настоящото гражданско дело, не е обусловено от установяване на факта на престъплението по наказателното дело. Изтъква, че въпреки, че той е отправил искането за спиране на съдебното производство пред САС, спирането на наказателното производство по ДП №5/2021г. по описа на ОСО при ОП – В. на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК изключва възможността то да приключи в обозримо бъдеще, съответно спирането на гражданското дело се явява неоправдано. Ответницата М. Б. Иванова не изразява становище частната жалба. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 от ГПК. С определение от 06.06.2022г. по гр.д.№2846/2021г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, по искане на ищеца – въззивник „Юробанк България“ АД производството по делото е спряно на основание чл.229 ал.1 т.5 от ГПК до приключване на наказателното производство по досъдебно производство №5/2021г. по описа на ОСО в Окръжна прокуратура – В., пр. пр. №2050/2020г. по описа на Районна прокуратура – В.. С молба вх. №19544 от 29.08.2023г. „Юробанк България“ АД е поискало възобновяване на производството по делото. Към молбата е представено доказателство за настъпване на ново обстоятелство – постановление на прокурор при РП - В. от 09.06.2023г., с което на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК е спряно производството по ДП№5/2021г. по описа на ОСО в ОП – В., водено за престъпление по чл.201, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски апелативен съд е приел, че спирането на досъдебното производство не е основание за възобновяване на въззивното производство. След преценка на доводите на страните, ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно. Налице е постоянна практика на ВКС, според която съдът спира производството по делото, когато се разкрият престъпни обстоятелства, установяването на които е от значение за разрешаването на гражданско -правния спор. Когато установяването на тези обстоятелства е предмет на съдебната фаза на наказателно производство спирането на гражданското се извършва на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. В останалите случаи производството по гражданското дело се спира на основание чл. 229 ал.1 т.5 от ГПК. За това обаче е необходимо съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, да констатира съществуването на престъпните обстоятелства, които са от значение за правилното разрешаване на спора. Изискването престъпните обстоятелства да се констатират от съда, разглеждащ гражданско правния спор, означава, че само обстоятелството, че се извършва проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, или пък е образувано досъдебно производство за установяване на престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Това основание за спиране на гражданското производство не е налице и в случаите, когато една от страните по него твърди, че съществуват такива обстоятелства и по неин сигнал се извършва проверка за евентуално извършено престъпление, ако съдът, разглеждащ гражданскоправния спор, не е извършил надлежна проверка на тези твърдения и не е констатирал наличието на обстоятелствата в производството по спора / в този смисъл определение №2/03.01.2018г. по ч.гр.д. № 2780/2017г. на ВКС, IV г.о./ В определение № 616/21.07.2014г. по ч. т. д. №1732/2014г. на ВКС, ТК, т.о., касационната инстанция е извела разрешението, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на деликвента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Съгласно практиката, формирана с определение №290/01.09.2020г. по ч.т.д.№1303/2020г. на ВКС, І т.о. и определение №342/28.07.2022г. и определение ч.т.д.№653/2022г. на ВКС, ІІ т.о. и цитираните в тях множество актове на касационната инстанция, пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл.124, ал.5 от ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл.124, ал.1, т.4 от ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. В случая решаващият състав на въззивния съд е допуснал отклонение от дадените в цитираните актове на ВКС разрешение. По делото е било представено постановление на прокурор при РП - В. от 09.06.2023г., с което на основание чл.244 ал.1 т.2 от НПК е спряно производството по ДП№5/2021г. по описа на ОСО в ОП – В., водено за престъпление по чл.201, във вр. с чл.26 ал.1 от НК. Видно от мотивите на същото при извършените оперативно – издирвателни действия, в предвидения от закона срок, извършителят на престъплението не е разкрит, поради което делото следва да бъде спряно и изпратено в ОДМВР – В.. Въззивната инстанция не е съобразила, че по образуваното досъдебно производство няма привлечено лице в качеството му на обвиняем. Новопредставеното доказателство обективира, че не е налице идентичност между посочения от ищеца делинквент, извършил противоправно деяние, предмет на настоящия спор – ответницата М. Б. Иванова и лицето, срещу което е образувано досъдебното производство. Видно от писмото досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител. Предвид горното разрешение обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено. Затова следва да се уважи искането на „Юробанк България“ АД за възобновяване на производството и делото да се върне на въззивната инстанция за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ТК, I т.о.