Определение № 50236 от 30.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1140/2022 г.
ВКСIV гражданско отделение30.11.2023 г.докладчик Мими Фурнаджиева
Диспозитив
ИЗМЕНЯ решение № 50109 от 12.10.2023 г., постановено по гр.д. № 1140/2022 г. по описа на ІV г.о., ВКС, на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските, както следва: ОСЪЖДА П. С. С., ЕГН [ЕГН], да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК103533691, сумата от 1291,52 лева разноски за всички инстанции. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молбата на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н. Г., за допълване в частта за разноските на решение № 50109 от 12 октомври 2023 г., постановено по настоящото дело, с което, като е отменено въззивно решение № 1614 от 1 ноември 2021 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2021 г. по описа на Окръжен съд Варна, е отхвърлен предявеният от П. С. С. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено спрямо дружеството, че С. не му дължи сумата от 8519 лева, представляваща начислена по фактура № [ЕГН]/27.03.2018 г. електрическа енергия за периода 09.02.2017 г. – 08.02.2018 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], за обект на потребление в [населено място], [улица]. Молителят твърди, че в постановеното по делото решение съдът му е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение и деловодни разноски, като е съобразил направеното от насрещната страна възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Същото обаче се отнасяло само до адвокатските възнаграждения, но не и по отношение на разноските за държавни такси и депозити за вещи лица. Поради това се иска последните да бъдат присъдени на молителя в пълен размер. Насрещната страна П. С. С. не представя становище по молбата. Молбата е основателна. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че страната може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Други направени от страната разноски в производството – за държавна такса, депозит за вещо лице или за призоваване на свидетел, не се включват в приложното поле на разпоредбата. В случая, съгласно представените от молителя списъци по чл. 80 ГПК, сторените пред всички съдебни инстанции разноски са в размер на 1291,52 лева. Тъй като в решението неправилно е посочено, че дължимите на страната разноски са в размер на 950,76 лева, то същото следва да се измени и на „Енерго-Про Продажби“ АД да се присъди на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 1291,52 лева за деловодни разноски. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,