Определение № 4364 от 02.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2064/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 110046/24.11.2023 г. на В. И. А., чрез пълномощника си З. Р., срещу определение № 13175/02.11.2023 г. по гр. д. № 4792/2022 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане молба от 23.05.2023 г. на В. А. в частта, с която се иска възстановяване на срока за обжалване на решение № 3838 от 15.12.2022 г., постановено по същото дело. В останалата част, с която се иска възстановяване на срока за подаване на отговор на касационната жалба на М. Д. Д. и Д. Г. Д. срещу въззивното решение, молбата е оставена без уважение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че съдебният акт е непълен и неясен. Сочи, че доколкото препис от въззивното решение не му е връчен, то възможността му да организира защита срещу него е отнета, което е достатъчен довод срокът за касационно обжалване да бъде възстановен. Ответниците по жалбата – Г. Д., чрез адвокат С. Д., С. З., Ж. С., Т. З., С. В., В. Р., А. С., А. И. и М. Б., [населено място], чрез адвокат В. Т., в писмени отговори, подадени в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, поддържат, че подадената жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от Софийски градски съд като въззивна инстанция и касае въпроса за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба и отговор на касационна жалба – чл. 64, ал. 2 ГПК. То попада в кръга на определенията, чиято възможност за обжалване е изрично посочена в закона съгласно чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 66, ал. 2 ГПК и при съобразяване на действащата редакция на чл. 274, ал. 2 ГПК (след изменението й със ЗИДГПК, ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.), подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Компетентен да се произнесе по частната жалба в случая е Софиийският апелативен съд, на който съд е била и изпратена частната жалба срещу определение № 13175/02.11.2023 г. по гр. д. № 4792/2022 г. на Софийски градски съд. С определение № 1293 от 28.05.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1109/2024 г. Софийският апелативен съд е прекратил производството по образуваното пред него дело и го е изпратил по компетентност на ВКС. Апелативният съд е приел е, че с обжалваното определение са извършени действия по администриране на касационна жалба и отговор на касационна жалба, които са извършени от СГС в качеството му на въззивна инстанция след постановяване на въззивния акт по същество. В ТР № 5/2015 г., ОСГТК, ВКС е прието, че производства, като това по обжалване на определение, с което е отказано възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК, са обособени като самостоятелни, независимо дали протичат предварително, успоредно или след исковото производство. Постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици. Макар и в болшинството случаи, намиращи се във функционална връзка с основните производства, те имат самостоятелен живот, като се проявяват като тяхна възможна част /каквото е производството срещу отказ за възстановяване на срок/ или се развиват съвсем самостоятелно, каквото е производството по издаване на охранителен акт. Ето защо, с оглед самостоятелността на производството, не може да се приеме, че произнасянето на въззивния съд по искане за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба, представлява действие по нейното администриране, поради което съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 2, предл. второ ГПК (изм. - ДВ, бр. 50/03.07.2015 г.) компетентен да разгледа частната жалба е Апелативен съд – София. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.