Определение № 5218 от 25.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3772/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), подадена от председателя, против определение № 2162 от 28.02.2024г., постановено по адм. д. № 11926/2023г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлено искането й за привличане на трети лица и конституирането им при условията на чл. 219 ГПК на "Национална електрическа компания" ЕАД, "Електрохолд Продажби" ЕАД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система", като подпомагащи страни. Излагат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - "АКВА ВАК" ООД, оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на "АКВА ВАК" ООД против Комисията за енергийно и водно регулиране за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и съответните лихви върху него от незаконосъобразни актове Решение № Ц-14/03.04.2019 г. и Решение № Ц-12/26.03.2021 г., и двете на КЕВР, прогласени за нищожни със съответните съдебни решения. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала от съда на основание чл. 219 ГПК да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на ответника "Национална електрическа компания" ЕАД, "Електрохолд Продажби" ЕАД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Според изложените в отговора на исковата молба доводи, тези дружества са адресати и са били пряко обвързани от административните актове. С обжалваното определение съдът отхвърлил искането на комисията за конституиране на подпомагащи страни. Съдът мотивирал отказа си с отсъствието на основанието по чл. 219 ГПК. Съдът посочил, че в процесния случаи за КЕВР не е налице правен интерес от привличането на горепосочените дружества като трети лица, още повече, че срещу тях няма подадени искове. Върховният административен съд намира, че определението е правилно. Предявеният срещу Комисията за енергийно и водно регулиране иск е за търсене на обезщетение за вреди, причинени от издадените от органа незаконосъобразни решения. Между Комисията за енергийно и водно регулиране, от една страна, и "Национална електрическа компания" ЕАД, "Електрохолд Продажби" ЕАД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система", от друга страна, не съществуват отношения, които биха били повлияни от решението по делото за ангажиране на имуществената отговорност на регулаторния орган по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете, предявени на посоченото основание, се разглеждат по реда, установен в АПК. Процесуални правила за разглеждане на искови молби по ЗОДОВ са уредени в глава 11, дял ІІІ от АПК. Безспорно АПК не предвижда встъпване или привличане на подпомагащи страни. Действително, за неуредените случаи е допустимо само субсидиарно приложение на ГПК, предвид чл. 144 АПК. Субсидиарното приложение обаче изключва прилагане на нормите на ГПК tel quell, като допуска такова само за неуредени въпроси, при отчитане спецификата на процеса по АПК. Встъпването, респективно привличането на трето лице-помагач в исковия процес, предвидено съответно в чл. 218 и чл. 219 ГПК е свързано с евентуалните неблагоприятни последици, които биха могли да настъпят за това трето лице от съдебното решение. С искането за привличане главната страна цели да обвърже подпомагащата със силата на мотивите, с оглед реализиране на определени субективни права, например в сферата на гражданското право във връзка с отговорността за евикция, с отговорността на поръчителя, с правото на обратен иск и др. Във всички тези случаи са налице субективни материални права, чието възникване и реализиране е обусловено от изхода на основното исково производство. Касае се за иманентна връзка, при която изходът от исковия процес би могъл да породи съответното правоотношение. За да са приложими чл. 218 и чл. 219 ГПК в производството по реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ, следва да е възможно пораждането на субективни права от рода на посочените по-горе, чието възникване и реализиране да е обусловено от исковото производство по ЗОДОВ. Такива не се твърдят в молбата за привличане. Поради изложеното, определението на административния съд, с което е отказано привличането на "Национална електрическа компания" ЕАД, "Електрохолд Продажби" ЕАД и Фонд "Сигурност на електроенергийната система" като трети лица-помагачи на ответника, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, разноски на частния жалбоподател не се дължат, а от страна на ответника такива не се претендирани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,