Определение № 30 от 10.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1047/2019 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Гр.д.№ 1047 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо отделение е било образувано по касационна жалба на С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. срещу решение № III-137 от 23.11.2018 г. по в.гр.д.№ 1358 от 2018 г. на Бургаския окръжен съд. По тази жалба настоящият състав на ВКС се е произнесъл с решение № 197 от 29.01.2020 г., с което частично е оставил в сила и частично е отменил решението на Бургаския окръжен съд, като вместо отменената част е постановил ново решение за уважаване на един от предявените искове по чл.109 ЗС. С решението са присъдени и разноски за трите съдебни инстанции- ВКС е осъдил ищците да заплатят на ответниците по компенсация сумата 124,83 лв. С молба вх.№ 1040 от 03.02.2020 г. касаторите С. Ч. Н., П. И. Н., М. С. Н. и И. С. Н. са поискали ВКС да измени решението си в частта за разноските, като осъди ответниците И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. да заплатят разноски в размер на 802,17 лв. С молба вх.№ 1878 от 25.02.2020 г. ответниците И. Д. Д., А. Р. Д., С. Р. А. и Д. М. А. също са поискали изменение на решението в частта за разноските, като им се присъдят общо 390,19 лв., вместо присъдените 124,83 лв. Страните взаимно оспорват молбите за изменение на решението. Върховният касационен съд по подадените молби счита следното: Същите са допустими- подадени са от легитимирани лица /страни по делото/ и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл.248, ал.1 ГПК. По същество, молбите са неоснователни и като такива следва да се оставят без уважение поради следното: С решението си от 29.01.2020 г. настоящият състав на ВКС, ГК е присъдил разноски по компенсация в размер на 124,83 лв., като подробно се е мотивирал защо присъжда разноски в този размер /стр.9 от решението/. При изчисляването на дължимите разноски съдът е взел предвид представените по делото писмени доказателства и списъци за направени от страните разноски във всяка от трите съдебни инстанции и е съобразил уважената и отхвърлена част от исковете. В никоя от двете подадени молби за изменението на решението в частта за разноските страните не са посочили конкретна допусната от ВКС фактическа или математическа грешка при отчитане на направените от страните разноски във всяка една от съдебните инстанции и при крайното изчисляване на дължимите разноски по компенсация. По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение