Определение № 64 от 12.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 543/2025 г.

Подадена е молба от С. К. К. от [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 2077 от 04.07.2025 г. в частта за разноските, като в нейна полза бъде присъдено платеното от нея адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на сумата 5 000 лв. Ответникът по молбата – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, [населено място] – заявява становище за неоснователност на същата, респ. за прекомерност на претендираното възнаграждение. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата, данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед изхода на настоящото дело – недопускане на касационно обжалване на въззивното решение, искането на ответницата по касация С. К. К. за присъждане на разноски следва да бъде уважено. Същото е направено своевременно с отговора на касационната жалба по чл. 287 ГПК и е подкрепено с доказателства – уговарянето и заплащането в брой на адвокатското възнаграждение на процесуалния пълномощник на ответницата по жалбата в размер на сумата 5 000 лв. се установява от представения договор за правна защита и съдействие от 05.03.2025 г. Основателно, обаче, е заявеното от касатора искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на платеното от ответницата адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. се явява несъответстващо на фактическата и правна сложност на делото. Този извод произтича от предмета на конкретния спор – иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие и с оглед поставените от касатора въпроси, представляващи по съществото си оплакване за неправилност на въззивното решение. От значение е също и обемът на осъществената от процесуалния пълномощник на ответника правна помощ, изразяваща се единствено в изготвяне на отговор на касационната жалба. Ето защо, съответстващо на осъществената правна помощ и на фактическата и правна сложност на делото адвокатско възнаграждение се явява сумата 1000 лв. За тази сума именно е основателна подадената молба по чл. 248 ГПК, като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. С оглед задължителните за националните юрисдикции разяснения по правилното тълкуване и прилагане на съюзното право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C - 438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа не обвързва съда при определяне на адвокатското възнаграждение. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, Търговската колегия, Второ отделение, Трети състав, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК