Решение № 151 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 890/2014 г.

Решение № 151 от 3.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 890/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Руси П. Р. срещу въззивно решение № 304 от 26.11.2013 г. на Сливенския окръжен съд, г. о. по гр. д. № 526/2013 г., с което е потвърдено решение № 633 от 26.07.2013 г. по гр. д. № 3974/2012 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен иск на Д. П. К. срещу Руси П. Р. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на подпокривно складово помещение, за което съдът е приел, че принадлежи към втория етаж на двуетажната жилищна сграда в [населено място], собственост на ищеца и Руси П. Р. е осъден за разноски. Касационно обжалване е допуснато с определение № 129/04.03.2014 г. по материалноправен въпрос: лицето, изградило помещение извън правото си на надстрояване в сграда, в която отделни етажи или части от етажи принадлежат на отделни собственици, придобива ли собствеността върху изграденото, за който е прието, че е обусловил изхода от спора и е разрешен в противоречие с решение № 399 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 1013/2009 на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което по същество е прието, че носителите на право на строеж не са станали собственици на построения извън учреденото им право на строеж тавански етаж и искът им за собственост за построеното е неоснователен. Прието е, че е осъществено основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, т. к. противоречието не е по правния въпрос, на който е даден отговор . Насрещната страна Д. П. К. не е подала писмен отговор на касационната жалба. По правния въпрос: Настоящият състав споделя разрешението на материалноправния въпрос, прието в посоченото решение № 399 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 1013/2009 на I г. о. на ВКС, че носителите на право на строеж не стават собственици на построения извън учреденото (отстъпеното) им право на строеж тавански етаж (помещение), по изложените в него съображения, че обемът на правото на надстрояване е изрично определен в договора (или друг документ за отстъпването), построеното извън този обем, което не е част от етажа - самостоятелния обект, за който е учредено правото, не е придобито в собственост от носителите на правото на надстрояване. В случаите (като процесния), в които надстроеното в повече представлява таванско помещение на сградата с по-голям обем от проектния, което не е обособено като самостоятелен обект на правото на собственост, то е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. При преценка на правното положение и собствеността на подпокривното пространство, на сграда в етажна собственост, в което има необходимото пространство за изграждане на едно или няколко складови помещения, следва да се съобразяват разрешенията, приети с ТР № 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС (за правното положение на подпокривното пространство), ТР № 39/23.06.1986 г. на ОСГК на ВС (за промяната на предназначението на общата част по предназначение) и Решение № 743 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1720/2009 г., на ВКС, I г. о. за това, че: промяна в предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да следва недвусмислено от поведението им - ТР № 39/87 г. на ОСГК на ВС. Общите части по предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, към което е добавил, че от приетото заключение на СТЕ е установено, че подпокривното пространство е било изградено в отклонение от одобрения проект като обитаемо, таванско, подпокривно складово помещение, обособено в пространство от изпълнен надзид от тухлена зидария и наклонени скатни плоскости на дървената покривна конструкция, достъпът до което се осъществява от масивно железобетонно стълбище. В. съд се е позовал на ТР № 34/1983 г., като е приел, че таванското помещение е преустроено след първоначалния проект, че не може да има самостоятелен статут и представлява принадлежност към главната вещ - жилището на ищцата (вторият жилищен етаж), преустройството не пречи таванското помещение да се ползва като склад. Неоснователно е твърдението (на ответника по иска Руси Р.), че таванското помещение не е принадлежало към никое от помещенията, а е общо таванско складово помещение. Неоснователно е и възражението, че щом като в одобрения проект не е било предвидено изграждането на таванско помещение, то изграденото такова се явява обща част, т. к. както вече е посочено, при реализирането на строителството е било направено отклонение от първоначалния проект чрез изграждането на надзид, което по своето изпълнение и предназначение не представлява вече обща част от сградата. По доводите за неправилност на решението: С оглед отговора на правния въпрос е основателен доводът на касационния жалбоподател, че построеното извън учреденото право на надстрояване на жилищната сграда с втори етаж таванско помещение, до което се достига по общо за сградата стълбище, е станало обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС. С оглед приетото с ТР 34/1983 г. помещението в подпокривното пространство е обща част по предназначение. С оглед отговора на правния въпрос (че построяването извън учреденото право на надстрояване не представлява придобивен способ) е основателен доводът за неправилност на извода на въззивния съд, че направено отклонение от първоначалния проект чрез изграждането на надзид, по своето изпълнение и предназначение не представлява вече обща част от сградата, а принадлежност към етажа на този, който надстроява. Основателен е доводът, че изводът на нотариуса, отразен в констативния нотариален акт № 196, т. II, дело № 953/1987 г., съставен въз основа на представените пред нотариуса и по делото документи, че изграденото извън обема на учреденото право на надстрояване таванско помещение, е складово помещение към втория етаж на източната жилищна сграда, не съответства на представените пред нотариуса и делото документи за обема на правото на надстрояване и е неверен. Ответникът по иска е оспорил признатото с акта право на собственост и е провел доказване на несъществуването на признатото от нотариуса право. Основателно е твърдението на жалбоподателя, че в представеното по делото съдебно решение от 30.01.1987 г. по гр. д. № 966/1985 г. на Сл. РС (л. 13 и л. 14) по извършването на делбата на съсобствената жилищна сграда, в която съделители са и Д. П. К. и Руси П. Р. - страните по настоящото дело, е прието (на л. 3, предпосл. абзац) че общите части на сградата включват и подпокривното пространство. Основателен е доводът, основан на това твърдение, че изводът на съда, че покривното пространство представлява складово помещение, което е принадлежност само към жилищния етаж на Д. П. К., противоречи на този извод на съда, който е извършил делба на сградата, отразен в съдебното решение по извършване на делбата, с което Д. П. К. и Руси П. Р. са обвързани. От изложеното за основателността на доводите за неправилност и т. к. не се налага извършването на съдопроизводствени действия, съгласно правилото на чл. 293 ГПК настоящият състав следва да разреши спора по същество. При изводи, че складовото помещение в подпокривното пространство не е принадлежност към собствения на ищеца втори етаж в двуетажната жилищна сграда, а обща част; че ищецът не твърди и не доказва, че предназначението му е променено след изграждането му в складово помещение към собствения и втори етаж по съгласие на съсобствениците, нито че след изграждането му е придобила правата на ответника чрез давностно владение или чрез друг придобивен способ (не твърди и не доказва придобивен способ), следва извод за неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС. Поради изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него първоинстанционно решение и вместо това да бъде постановено друго, с което искът с правно основание чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен. Жалбоподателят претендира направените разноски в трите съдебни инстанции, не представя списък за разноски. С оглед изхода от спора искането му е основателно за сумата 948.42 лева за трите съдебни инстанции, от които 498.42 лева за държавни такси, 300 лева за адвокатски възнаграждения и 150 лева за възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода от спора насрещната страна няма право на разноски и такива не следва да и се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът