Определение № 7978 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7333/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Определение № 20852/ 17.06.2025 г. по административно дело № 6271/ 2025 г. на Административен съд- София- град (АССГ), с което съдът е отменил разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4567 от 13.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон– отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Посочва, че предварителното изпълнение на административния акт е допуснато с цел защита живота и здравето на гражданите, както и особено важни държавни и обществени интереси. Допуснатото предварителното изпълнение на адм. акт създава търсената защита и гаранция за предоставяне на ясна, недвусмислена и прозрачна информация за условията на договора за потребителски кредит. Иска отмяна на обжалваното определение и по същество отхвърляне на подадената от "СИТИ КЕШ" ООД жалба. Ответникът- "СИТИ КЕШ" ООД представлявано от управителя Н. Пенчев, оспорва частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА. Видно от данните по делото, председателят на КЗП е издал Заповед № 4567/ 13.05.2025 г., с която на основание чл. 68л, ал.1, във вр. с чл. 68в и чл.68 г, ал.1 ЗЗП е забранено на "СИТИ КЕШ" ООД, чрез сайта си https://citycash.bg, да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 с.з., като не предоставя своевременно на потребителя необходимата информация за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит (информация за годишен лихвен процент, годишния процент на разходите (ГПР), включени в ГПР разходи, такси, условия за одобрение и погасителни планове, обща сума за връщане, включително предоставена тази информация чрез стандартния европейски формуляр /СЕФ/), като отправя общи примамливи съобщения за бързо и лесно отпускане на кредит, с безплатно кандидатстване, без поръчители, без чисто кредитно досие, с прозрачни условия, с либерален подход като цяло, с възможност за 0% лихва и описва дейността си като законосъобразна, с цел да привлече потребителите да подадат заявка за кредит, като предоставят личните си данни и се съгласят с директен маркетинг, без да знаят за какъв точно кредит кандидатстват. Заповедта съдържа Разпореждане за предварителното й изпълнение на основание чл.60, ал. 1 АПК, мотивирано с наличие на условията по цитираната разпоредба да се защитят животът и здравето на гражданите, както и да се защитят особено важни обществени интереси. Изложени били съображения, че прилаганата от търговеца практика противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, поради което е необходимо моменталното й преустановяване. От органа са идентифицирани две групи уязвими потребители на бързи кредити. Приема се, че при описаната практика тежкото им финансово положение може да ги доведе до безизходица. Счетено е, че съществуващата специална уредба в Закона за потребителските кредити изисква осигуряване на необходимото ниво на защита на тези потребители и техните икономически интереси. Първоинстанционният съд е приел, че изложените от ответника мотиви не покриват изискването на закона за посочване на убедителни конкретни факти и обстоятелства за наличието на една или няколко от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК, обосноваващи необходимостта от предварително изпълнение на акта. Изложените мотиви на органа били необосновани, условни и абстрактни. Преценено е, че изложените мотиви не обосновават допускането на предварително изпълнение, още повече, че правата на потребителите ще бъдат защитени при евентуално успешно защитаване на законосъобразността на заповедта пред съда, а не от допускането, респ. недопускането на предварителното ѝ изпълнение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК, в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или, ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Съгласно правната теория и практика, предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. С оглед на това, в тежест на административния орган е да посочи наличието на една или няколко от лимитативно и алтернативно изброените в разпоредбата на чл.60, ал. 1 АПК предпоставки, обосноваващи необходимостта от допускане на предварително изпълнение на административния акт, а след това и да я докаже. В мотивите на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 4567 от 13.05.2025 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите е обосновал извод, съгласно който, твърдяната заблуждаваща нелоялна търговската практика, осъществявана от дружеството уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, а също и че потребителските интереси са важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени. Обосновава разпореждането си и с това, че установената нелоялна търговска практика има за цел да заобикаля разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Анализът на обективираните в оспореното разпореждане мотиви обосновава правилност на извода на първоинстанционния съд, относно липсата в адм. акт на ясни и конкретни мотиви за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 и ал.2 от АПК. В диспозитива на оспореното разпореждане за допускане на предварително изпълнение на административния акт са въведени две независими една от друга предпоставки- защита на живота и здравето на гражданите, както и защита на особено важен обществен интерес. По отношение на първата въведена от органа предпоставка – защита на живота и здравето на гражданите, споделим е извода на Административен съд– София- град, че липсват конкретни фактически обстоятелства, които да удостоверят наличието на тази нормативно регламентирана предпоставка. Доводите на председателя на КЗП, че "описаната нелоялна заблуждаваща търговска практика несъмнено е в състояние да вкара тези хора в изключително тежка ситуация на безизходица", както и че "Ноторно известен факт е, че в човешката история не са един или два случаите на хора, достигнали до крайното решение за самоубийство поради огромната си задлъжнялост", действително се явяват абстрактни и необосновани, както е приел и първоинстанционния съд. В случая, от страна на административния орган не са изложени конкретни и логически обосновани твърдения, от които да се изведе обоснован извод, че твърдяната нелоялна търговска практика действително застрашава живота и здравето на гражданите, което обстоятелство предполага допускане на предварително изпълнение на административния акт. Обективираните в разпореждането мотиви не удостоверяват, нито конкретно застрашаване на живота и здравето на гражданите, нито удостоверяват възможността, предварителното изпълнение на заповедта да преустанови това застрашаване. С оглед на това, правилно в оспореният съдебен акт е прието, че мотивите на органа се явяват общи, условни и абстрактни, недостатъчни да обосноват допускането на предварително изпълнение на заповедта на това основание. По отношение на втората, въведена от органа нормативно изискуема предпоставка– защита на особено важни обществени интереси, следва да се отчете обстоятелството, че в процесното разпореждане липсват каквито и да е мотиви в тази насока. На първо място, от страна на административния орган не е разяснено кои са тези особено важни обществени интереси, които следва да бъдат защитени посредством допуснатото предварително изпълнение на акта. В този смисъл следва да се има предвид, че конкретният обществен интерес трябва да бъде очертан и дефиниран изрично, а с оглед конкретните фактически установявания да се обоснове и неговата особена важност, като съществена негова характеристика по смисъла на чл.60, ал. 1 АПК. В този смисъл, настоящият касационен състав намира за неоснователно възражението на частния жалбоподател, че поради строгата регламентация и регулация на обществените отношения в сферата на потреблението и в частност на кредитирането, то е налице защитим особено важен обществен интерес. Така заявеното твърдение се оборва от липсата на законодателна регламентация, указваща предварително изпълнение на административните актове, свързани със защитата на правата на потребителите, поради което, в тежест на административния орган е да дефинира конкретния интерес, който ще закриля и да обоснове и докаже, че той е особено важен във всеки случай на допускане на предварително изпълнение. В съответствие с горните доводи, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд, че обжалваното разпореждане за допускане на предварително изпълнение е незаконосъобразно, доколкото административния орган не е изложил конкретни и достатъчно обосновани мотиви, нито е доказал наличието на сочените нормативно изискуеми предпоставки за допускането му. С оглед на това, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява неоснователна, а оспореното определение, като правилно следва да се остави в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,